newspapers 3488857

Новини

Задължения на НЕК ЕАД във връзка с ДОПК

Във връзка с разпоредбите на Глава 21а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), считано от 03.05.2024 г., НЕК ще извършва плащания към своите контрагенти само след получено потвърждение (разрешение) от Национална агенция по приходите (НАП) и Агенция „Митници“ (АМ).

НЕК ЕАД има задължение да изпраща уведомления за предстоящи плащания в електронната система на Министерство на финансите – „РМС – Плащания“. Впоследствие НАП и АМ проверяват дали получателят на плащането има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения. В случай че изпълнителят няма задължения, НАП и АМ разрешават да се извърши плащането и съответно НЕК ЕАД извършва плащането.

Ако контрагентът има задължения, НАП и/или АМ НЕ разрешават на НЕК ЕАД да извърши плащането. Плащане от НЕК ЕАД може да се извърши, само след като контрагентът погаси своите задължения към НАП и/или АМ.

Пролетни годишни технически прегледи

Във връзка с провеждане на Пролетни годишни технически прегледи на хидросъоръженията на компанията ще бъдат проведени функционални проби с реално изпускане на водни количества през изпускателните съоръжения на язовирите Цанков камък и Кричим.

Пробите през двата основни изпускателя на язовир Цанков камък ще бъдат проведени на 2 април 2024 г., а пробите през основен изпускател на язовир Кричим, както и през трите преливни полета, ще бъдат осъществени на 9 април 2024 г.

Функционалните проби целят да се провери техническото състояние на преливните клапи. Всички манипулации се извършват професионално от специалисти на Предприятие Язовири и каскади в НЕК в изпълнение на „Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние“.

Всички институции, имащи отношение, са информирани предварително по съответния ред.

06 DJI 0038

07 DJI 0066

СВЕТОВЕН ДЕН НА ВОДАТА

От началото на отбелязването на Световния ден на водата, поставено на 22 март 1993 г., до днес всяка година акцентът е върху различни аспекти, свързани с опазването, достъпа и управлението на този жизненоважен ресурс. Общата обединяваща цел е да се подчертае значението на водата за хората и планетата ни, необходимостта от равнопоставеност в достъпа до нея, да се обърне внимание върху предизвикателствата в управлението ѝ, както и да се насърчи процеса на превръщането на водата в стабилизираща сила за устойчиво развитие в глобален мащаб.

През 2024 г. темата на Световния ден на водата е „Вода за мир“ и е в съответствие с годишната публикация на Доклада за развитието на световните води на ООН, публикуван от ЮНЕСКО под заглавие „Използване на водата за мир и просперитет“.

Важността на водата за хората и планетата ни е толкова голямо, че ако достъпът до нея е оскъден или изобщо липсва, това може да предизвика конфликти. Ключов фактор за това водата да бъде катализатор за мир е приобщаващият подход, съсредоточен върху правата на човека, трансграничното сътрудничество, а на национално ниво - координация на интересите между различните водоползващи сектори.

За огромно съжаление, човечеството все още е далеч от гарантирането на равенство при осигуряването на достъп до вода и канализация. Към настоящия момент 3 милиарда души по света зависят от водоеми, които пресичат национални граници. От 153 страни, които споделят реки, езера и водоносни хоризонти със своите съседи, само 24 страни имат сключени споразумения за сътрудничество за всички споделени води. Този факт изисква да се разработят спогодби и да се създадат институции за мирно управление на водните ресурси, които пресичат международните граници.

Мотото “Вода за мир” призовава да работим заедно за балансиране на достъпа до водни ресурси, за обединение около общата ни цел – тяхното запазване и справедливо управление.

В епохата на климатични предизвикателства – редуване на недостиг на вода, наводнения и засушавания, особено силна е необходимостта от споделена отговорност към водните ресурси на планетата - на международно, регионално и местно ниво. Сътрудничеството по отношение на водата ще допринесе и за изграждането на устойчивост срещу екстремните метеорологични явления, ще помогне на населението на земята за смекчаване изменението и адаптиране към последствията от променящия се климат. Интелигентното ни отношение към водата днес е гаранция за нашето утре.

Със своето въглеродно независимо производство на енергия от един от ключовите възобновяеми източници – водата, Национална електрическа компания използва този ценен ресурс изключително отговорно и допринася за осъществяване на целите на България и Европейския съюз за постигане на неутралност по отношение на климата.

Отправяме поздрав към всички, които ценят водата, с кадри от наши хидроенергийни обекти.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

НЕК завърши успешно рехабилитацията на ПАВЕЦ Белмекен

Централата посреща своя 50-годишен юбилей с изцяло обновено турбинно оборудване, нови задвижвания за сферични шибъри и изцяло обновени системи за управление

НЕК завърши успешно рехабилитацията на ПАВЕЦ Белмекен и отбеляза събитието с участието на министър-председателя акад. Николай Денков и министъра на енергетиката г-н Румен Радев. Централата посреща своя 50-годишен юбилей с изцяло обновено турбинно оборудване, нови задвижвания за сферични шибъри и изцяло обновени системи за управление.

„Модернизацията на централата е част от амбициозната инвестиционна и ремонтна програма на НЕК ЕАД, която през изминалата година е достигнала рекордни за дружеството стойности. Осъзнавайки своята отговорност като най-голям производител на енергия от възобновяеми източници, НЕК ще продължи да инвестира систематично в поддържането и подобряването на хидротехническите съоръжения“, посочи изпълнителният директор на НЕК инж. Мартин Георгиев.

"Намираме се на място, което съчетава по уникален начин природните красоти и дадености на България с инженерните постижения“, заяви премиерът акад. Николай Денков. Той припомни, че благодарение на ПАВЕЦ Белмекен и ПАВЕЦ Чаира България е един от водещите инженерни примери за това как биха могли да се използват природните дадености в ползва на енергетиката. Акад. Денков подчерта, че научните изследвания, иновациите и новите технологии доведоха до това, че е по-лесно да създадем енергия, отколкото да я съхраним и да я ползваме тогава, когато ни е необходима.

Министър Радев специално поздрави присъстващите ветерани за огромния труд през годините. „Много се радвам, че завърши рехабилитацията на тази каскада с последния хидроагрегат. Рехабилитацията на ВЕЦ Момина клисура беше завършена миналата година. Надявам се на дългосрочна, безаварийна и сигурна работа“, отбеляза министър Радев.

Обхватът на рехабилитацията на ПАВЕЦ Белмекен включва проектиране, производство, доставка, монтаж, технически надзор, настройка, тестване и въвеждане в експлоатация на оборудване: хидравлични цилиндри за сферични шибъри на турбините и помпите, турбинно оборудване, което включва нови турбинни регулатори, дюзи и дефлектори. Нови възбудителни системи, генераторни прекъсвачи и системи за управление и мониторинг на цялата централа с нови операторски станции. Стойността на рехабилитацията на ПАВЕЦ Белмекен е в размер на 9,919,372.55 евро.

След церемонията в ПАВЕЦ Белмекен премиерът Денков и министър Радев посетиха машинната зала на ПАВЕЦ Чаира, където инспектираха старта на реалните рехабилитационни дейности на Хидроагрегат 2 с прилагането на иновативно инженерно решение от страна на НЕК и консорциума, който е изпълнител на рехабилитацията. Срокът за завършването на рехабилитацията на Хидроагрегат 2 е до края на настоящата година, когато трябва да се пристъпи към водни проби, след което и към въвеждане в експлоатация.

Допълнителна информация за рехабилитацията

Извършените рехабилитационни дейности ще намалят разходите за поддръжката на хидроенергийните мощности, ще способстват за подобряване на характеристиките по отношение на нивата на напрежението и честотния контрол, ще допринесат за повишаване на експлоатационната надеждност на централата и за увеличаване на електропроизводството чрез по-ефективното използване на наличния хидропотенциал.

Модернизацията е част от Проекта за рехабилитация на съоръжения от хидроенергийната система, съфинансиран с безвъзмездни средства от администрирания от ЕБВР „Международен фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове от АЕЦ Козлодуй“ (KIDSF) и собствени средства на компанията. KIDSF се финансира от Европейския съюз и следните донори: Австрия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Нидерландия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство.



ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Важна информация относно стопанисването на язовир Копринка

Във връзка с разпространеното прессъобщение от Община Казанлък по повод проведената на 25 януари 2024 г. в Министерски съвет среща относно стопанисването на язовир Копринка е важно да бъде изяснена фактическата обстановка:

НЕК ЕАД не е собственик на язовир Копринка, нито го стопанисва като воден обект.

Независимо че няма акт, с който язовирната стена и хидротехническите съоръжения на язовир Копринка да се предоставят на НЕК за стопанисване и управление, компанията осъществява отговорно дейностите по технически контрол върху състоянието и сигурността на тези изключително важни съоръжения, тяхната експлоатация, поддържане и ремонт, както и във връзка с ефективното и рационалното използване на водния ресурс за електропроизводство, напояване, промишлени нужди и оводняване на речните корита. Разходите за извършване на всички тези дейности са значителни  и средно за последните 4 години са в размер на 2 323 115 лв. Трябва да се има предвид също, че НЕК поддържа язовирната стена и хидротехническите съоръжения, без да осъществява стопанска дейност електропроизводство чрез използване на водите на язовир Копринка.

На срещата в Министерски съвет всички участващи страни се обединиха около разбирането, че решение на въпросите, свързани с поддръжката и стопанисването на бреговете на комплексните язовири, е възможно след като бъде приет акт на Министерски съвет съгласно параграф 31, ал.2 от Закона за водите (ЗВ), с който да се определят условията и реда за предоставяне за стопанисване и управление на всички 50 комплексни и значими язовира, включени в Приложение 1 на ЗВ. След приемане на този акт, с отделен акт трябва да се предостави стопанисването и управлението на всеки конкретен язовир от приложението. Важно да се подчертае, че през годините Националната електрическа компания многократно е сезирала компетентните органи за необходимостта от приемане на актове, които да регламентират стопанисването и управлението на комплексните язовири.

По време на гореспоменатата среща от страна на представляващия Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ беше цитирано решение № 11644 от 01.08.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №4470/2029 г. с аргумент, че в съдебното решение НЕК ЕАД е определен като собственик на язовир Копринка. От съдържанието на решението (налично в сайта на ВАС) е видно, че то е постановено във връзка с административен спор за удължаване срока на действие на разрешително за „водовземане“ от Енерго-Про България ЕАД и съдът не се произнася по въпроса за собствеността на язовира. Решението е обжалвано и петчленният състав на ВАС (с решение № 17275 от 17.12.2019 г.) е констатирал, че „не са налице данни по преписката, че именно НЕК ЕАД е собственик на язовир „Копринка“ и прилежащите му хидротехнически съоръжения“. Язовир Копринка е комплексен и значим язовир публична държавна собственост, включен в Приложение 1 към чл.13, ал.1, т.1 от Закона за водите и няма правна възможност да бъде собственост на НЕК ЕАД в качеството му на търговско дружество.

Копринка дрон2.1

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

ВЕЦ Бояна на 100 години

Една от най-старите електроцентрали в България работи и до днес с оригиналното си оборудване

На 12 януари 2024 г. Националната електрическа компания отбеляза тържествено 100-годишен юбилей на своята най-стара водноелектрическа централа – ВЕЦ Бояна. Събитието се проведе в присъствието на министъра на енергетиката Румен Радев, заместник-министъра на енергетиката Николай Николов, председателя на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг проф. Веселина Бучкова, ветерани и служители на НЕК.

 „За мен е удоволствие да съм тук. За колегите е огромна отговорност да поддържат централата във функционално състояние и заслужават адмирации за отличната си работа“, каза министърът на енергетиката г-н Румен Радев в своето приветствие. „Книжата на дежурния, които видях, са невероятни артефакти и ни напомнят, че за да стигнем донякъде, много преди нас някой е започнал, друг е развил идеята, трети я е надградил. Всички те са били професионалисти, отстоявали са идеите си и в крайна сметка са успели.“

Изпълнителният директор на НЕК инж. Мартин Георгиев поздрави гостите на събитието и подчерта ключовата роля на централата за българската столица в исторически план. Въведена в експлоатация на 13 декември 1923 г. ВЕЦ Бояна допринася за модерния облик на града. Огромно за времето си строително постижение, централата внедрява водещи европейски технологии и създава икономически и социални ползи за обществото.

Със своята вече над 100-годишна история ВЕЦ Бояна е пример за ентусиазма, последователността и професионализма на българските енергетици. Забележителният юбилей на централата е повод за гордост не само за НЕК, тя е и национална гордост.

Инж. Георгиев отправи своите благодарности към екипа на ВЕЦ Бояна за техните усилия, професионализъм и всеотдайна работа и им пожела централата да продължи дълги години своя експлоатационен живот и да бъде все така безаварийна.

В НЕК се гордеем с факта, че централата функционира безотказно и до днес с автентични хидрогенератори и оборудване, като едновременно с това допринася и за производството на чиста екологична електроенергия.

Допълнителна информация

Технически данни

Централата е деривационна, с инсталирани 2 турбини тип Пелтон, хоризонтални с мощност 1,24 МВт. Средногодишното производство на централата е 1,8 ГВтч. Първичен енергиен източник са водохващания на река Боянска.

История на ВЕЦ Бояна

Веднага след Освобождението на България започват и първите инвестиционни проекти, които да допринесат за модернизирането на държавата и да й придадат европейски облик. Електроснабдяването е съществена част от благоустройствения план за създаването на добри условия за живот в страната. С избирането на София за столица на България през 1879 година въпросът за електрифицирането и изграждането на градска трамвайна мрежа в града е поставен на дневен ред.

Изграждането на ВЕЦ Бояна първоначално е предвидено като част от проекта за електрическо осветление на столицата. Стартират консултации с инвеститори и компании, произвеждащи водни електрически машини. Избира се място за строеж и започва процедура по отчуждаване на имотите.

Спечелилата през 1891 г. общинския търг фирма "Ганц и Сие" започва строителството на ВЕЦ Бояна през 1892 г., но не успява да го завърши в двегодишния срок поради недостатъчни средства и невъзможността за достигане на исканата мощност. Допълнителни измервания показват четири пъти по-малък речен отток от очаквания. Електроцентралата е замислена да улови водите на реките Боянска и Владайска, като бъде застроена за минимум 0,100 m3/s, пад около 950 м и мощност от 1 MW. Строителството е спряно през 1894 г. при завършени сграда и част от напорния тръбопровод, без да са започнати събирателните канали и изравнителя, проектиран за 0,024 млн.m3. През 1895 г. договорът с фирмата е прекратен официално.

Растящите нужди за електрификация през новия век дават нов тласък на развитие на проекта за изграждането на ВЕЦ Бояна. Австрийски инженери изчисляват, че ако се изгради водохващане на по-голяма височина, високото налягане ще компенсира дебита на вода. Поради това е започнато изграждането на водохващане в основата на витошкото плато, познато и до днес, като „Каменното здание” , което е с 989 м по-високо от централата. Трасето обхваща 3,87 км труден стръмен терен, което е наложило изграждането на въздушна въжена транспортна линия. Строежът на напорния тръбопровод продължава дълго, с периоди на спиране и подновяване. Напорният водопровод е изграден подземно, без открити части, от две успоредни безшевни тръби с диаметър 200 мм и дебелина 32 мм.

През 1913 г е направена поръчка до австрийската компания Фойт за производството на три броя водни турбини и три броя центробежни регулатора, както и цялата спирателна арматура по напорните съоръжения. Проектът първоначално е да се задвижват три броя генератори с мощност от 378 kW. Генераторите, както и основното оборудване за тях, са поръчани от Германската електрическа копания Сименс Шукер. Производството им се забавя. Първите доставки на съоръженията, транспортирани с шлепове по река Дунав, започват през 1916 година в разгара на Първата световна война. Транспортът е бил забелязан от румънска страна и е унищожен с артилерия от брега, мислейки, че това са артилерийски съоръжения на австрийската армия. До края на Първата световна война проектът „ВЕЦ Бояна” отново е замразен. Възобновен е веднага след края на войната с корекция в поръчката – вместо три генератора с мощност по 378 kW са поръчани два с турбини тип „Пелтон“ на хоризонтална ос, с обща инсталирана мощност 1400 kW. С оглед възможностите на наличната по това време строителна и транспортна техника, монтажните и довършителни дейности продължават до 1923 г.

Генераторите и хидросъоръженията са транспортирани отново с шлепове по река Дунав до Видин, а от там с влакове до гара Волуяк, след което с волски каруци до обекта. За нуждите на охладителната система на лагерите в хидрогрупите е изградено второ водохващане с денивелация 17 метра от котата на централата. Така, след няколко неуспешни включвания, на 13 декември 1923 година, ВЕЦ Бояна влиза в редовна експлоатация към Столична дирекция на трамваите и осветлението към Столична община. В деня на откриването присъстват лично цар Борис ІІІ и кметът на София Иван Площаков.

От началото на 1927 г. електроцентралата захранва с напрежение 7,3 kV и честота 53 Hz първата българска токоизправителна станция Павлово, която електрифицира трамвайната линия Княжево - площад Македония. Собствените нужди на централата са с напрежение 110 V. Като жест към жителите на село Бояна, където е изградена централата, в селището е изградено безплатно улично осветление.

Двете хидрогрупи разполагат с втори комплект работни дюзи и игли с по-голям диаметър, които биват монтирани всяка година преди пълноводието. На този етап електроцентралата е била със статут на национален обект, в който са работили много хора на четири смени в денонощието по 6 часа всяка. Екипът се състои от началник смяна, двама оператори на генератори, двама турбинисти, четирима масльонкаджии, четирима дежурни монтьори и един телефонист. В района на електроцентралата работят също чистачи, градинари и общи работници.

На този етап електропреносната мрежа не включва други мощности и централата работи на район. Поради липса на автоматични регулатори на напрежение (АРН) и каквато и да е автоматика, смените са много тежки, операторите на генератори стоят непрекъснато до волана на реостата на възбудителите. Районът на централата е охраняван от българската жандармерия с много строг пропускателен режим. След пускането в експлоатация през 30-те години на 20 век на ВЕЦ Симеоново, ВЕЦ Мала Църква и ТЕЦ Курило, започва да се изгражда обща преносна мрежа с номинално напрежение 15 kV. За тази цел е закупен силов трансформатор 2500 kVА, чешко производство, изградена е нова въздушна линия. Добавена е нова шинна система с напрежение15 kV. Монтирани са и два броя АРН, с което е облекчена работата на операторите. Постепенно персоналът в електроцентралата започва да намалява.

През Втората Световна Война по време на бомбардировките над София се разбира, че съюзниците са взели ВЕЦ Бояна за стратегическа цел. С оглед на това около района на централата е разположена ПВО, която да охранява въздушното пространство, а сградата е пребоядисана за една нощ във военни камуфлажни цветове. Работниците и живущите в сградата са инструктирани да слагат плътни завеси на прозорците нощем при обявяване на въздушна тревога. Войници са разположени в бившите общежития, предназначени за работниците, участващи в строежа на централата. ВЕЦ Бояна оцелява при всички бомбардировки, без никакви щети.

След Втората световна война в България започват да се създават нови електроцентрали с голяма мощност. Въпреки това ВЕЦ Бояна остава от голямо значение за електрозахранването на квартал Бояна. През 1957 г. е въведен нов стандарт на преносната мрежа и се променят напреженията от 7 на 10 kV и от 15 kV на 20 kV. Това налага пренавиването на силовия трансформатор от 15 на 20 kV и инсталирането на втори трансформатор от 7 на 10 kV с изграждането на нова шинна система на 10 kV. В края на 60-те години във водноелектрическата централа е монтирана допълнителна автоматика и сигнализация. През 70-те години са монтирани моторни задвижки на дюзите с автоматично регулиране на дебита в зависимост от нивото на водата в горния изравнител.

 



Политика за личните данни на НЕК ЕАД

Този сайт използва "бисквитки". Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политика на НЕК ЕАД за личните данни