newspapers 3488857

Новини

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Важна информация относно стопанисването на язовир Копринка

Във връзка с разпространеното прессъобщение от Община Казанлък по повод проведената на 25 януари 2024 г. в Министерски съвет среща относно стопанисването на язовир Копринка е важно да бъде изяснена фактическата обстановка:

НЕК ЕАД не е собственик на язовир Копринка, нито го стопанисва като воден обект.

Независимо че няма акт, с който язовирната стена и хидротехническите съоръжения на язовир Копринка да се предоставят на НЕК за стопанисване и управление, компанията осъществява отговорно дейностите по технически контрол върху състоянието и сигурността на тези изключително важни съоръжения, тяхната експлоатация, поддържане и ремонт, както и във връзка с ефективното и рационалното използване на водния ресурс за електропроизводство, напояване, промишлени нужди и оводняване на речните корита. Разходите за извършване на всички тези дейности са значителни  и средно за последните 4 години са в размер на 2 323 115 лв. Трябва да се има предвид също, че НЕК поддържа язовирната стена и хидротехническите съоръжения, без да осъществява стопанска дейност електропроизводство чрез използване на водите на язовир Копринка.

На срещата в Министерски съвет всички участващи страни се обединиха около разбирането, че решение на въпросите, свързани с поддръжката и стопанисването на бреговете на комплексните язовири, е възможно след като бъде приет акт на Министерски съвет съгласно параграф 31, ал.2 от Закона за водите (ЗВ), с който да се определят условията и реда за предоставяне за стопанисване и управление на всички 50 комплексни и значими язовира, включени в Приложение 1 на ЗВ. След приемане на този акт, с отделен акт трябва да се предостави стопанисването и управлението на всеки конкретен язовир от приложението. Важно да се подчертае, че през годините Националната електрическа компания многократно е сезирала компетентните органи за необходимостта от приемане на актове, които да регламентират стопанисването и управлението на комплексните язовири.

По време на гореспоменатата среща от страна на представляващия Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ беше цитирано решение № 11644 от 01.08.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №4470/2029 г. с аргумент, че в съдебното решение НЕК ЕАД е определен като собственик на язовир Копринка. От съдържанието на решението (налично в сайта на ВАС) е видно, че то е постановено във връзка с административен спор за удължаване срока на действие на разрешително за „водовземане“ от Енерго-Про България ЕАД и съдът не се произнася по въпроса за собствеността на язовира. Решението е обжалвано и петчленният състав на ВАС (с решение № 17275 от 17.12.2019 г.) е констатирал, че „не са налице данни по преписката, че именно НЕК ЕАД е собственик на язовир „Копринка“ и прилежащите му хидротехнически съоръжения“. Язовир Копринка е комплексен и значим язовир публична държавна собственост, включен в Приложение 1 към чл.13, ал.1, т.1 от Закона за водите и няма правна възможност да бъде собственост на НЕК ЕАД в качеството му на търговско дружество.

Копринка дрон2.1

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

ВЕЦ Бояна на 100 години

Една от най-старите електроцентрали в България работи и до днес с оригиналното си оборудване

На 12 януари 2024 г. Националната електрическа компания отбеляза тържествено 100-годишен юбилей на своята най-стара водноелектрическа централа – ВЕЦ Бояна. Събитието се проведе в присъствието на министъра на енергетиката Румен Радев, заместник-министъра на енергетиката Николай Николов, председателя на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг проф. Веселина Бучкова, ветерани и служители на НЕК.

 „За мен е удоволствие да съм тук. За колегите е огромна отговорност да поддържат централата във функционално състояние и заслужават адмирации за отличната си работа“, каза министърът на енергетиката г-н Румен Радев в своето приветствие. „Книжата на дежурния, които видях, са невероятни артефакти и ни напомнят, че за да стигнем донякъде, много преди нас някой е започнал, друг е развил идеята, трети я е надградил. Всички те са били професионалисти, отстоявали са идеите си и в крайна сметка са успели.“

Изпълнителният директор на НЕК инж. Мартин Георгиев поздрави гостите на събитието и подчерта ключовата роля на централата за българската столица в исторически план. Въведена в експлоатация на 13 декември 1923 г. ВЕЦ Бояна допринася за модерния облик на града. Огромно за времето си строително постижение, централата внедрява водещи европейски технологии и създава икономически и социални ползи за обществото.

Със своята вече над 100-годишна история ВЕЦ Бояна е пример за ентусиазма, последователността и професионализма на българските енергетици. Забележителният юбилей на централата е повод за гордост не само за НЕК, тя е и национална гордост.

Инж. Георгиев отправи своите благодарности към екипа на ВЕЦ Бояна за техните усилия, професионализъм и всеотдайна работа и им пожела централата да продължи дълги години своя експлоатационен живот и да бъде все така безаварийна.

В НЕК се гордеем с факта, че централата функционира безотказно и до днес с автентични хидрогенератори и оборудване, като едновременно с това допринася и за производството на чиста екологична електроенергия.

Допълнителна информация

Технически данни

Централата е деривационна, с инсталирани 2 турбини тип Пелтон, хоризонтални с мощност 1,24 МВт. Средногодишното производство на централата е 1,8 ГВтч. Първичен енергиен източник са водохващания на река Боянска.

История на ВЕЦ Бояна

Веднага след Освобождението на България започват и първите инвестиционни проекти, които да допринесат за модернизирането на държавата и да й придадат европейски облик. Електроснабдяването е съществена част от благоустройствения план за създаването на добри условия за живот в страната. С избирането на София за столица на България през 1879 година въпросът за електрифицирането и изграждането на градска трамвайна мрежа в града е поставен на дневен ред.

Изграждането на ВЕЦ Бояна първоначално е предвидено като част от проекта за електрическо осветление на столицата. Стартират консултации с инвеститори и компании, произвеждащи водни електрически машини. Избира се място за строеж и започва процедура по отчуждаване на имотите.

Спечелилата през 1891 г. общинския търг фирма "Ганц и Сие" започва строителството на ВЕЦ Бояна през 1892 г., но не успява да го завърши в двегодишния срок поради недостатъчни средства и невъзможността за достигане на исканата мощност. Допълнителни измервания показват четири пъти по-малък речен отток от очаквания. Електроцентралата е замислена да улови водите на реките Боянска и Владайска, като бъде застроена за минимум 0,100 m3/s, пад около 950 м и мощност от 1 MW. Строителството е спряно през 1894 г. при завършени сграда и част от напорния тръбопровод, без да са започнати събирателните канали и изравнителя, проектиран за 0,024 млн.m3. През 1895 г. договорът с фирмата е прекратен официално.

Растящите нужди за електрификация през новия век дават нов тласък на развитие на проекта за изграждането на ВЕЦ Бояна. Австрийски инженери изчисляват, че ако се изгради водохващане на по-голяма височина, високото налягане ще компенсира дебита на вода. Поради това е започнато изграждането на водохващане в основата на витошкото плато, познато и до днес, като „Каменното здание” , което е с 989 м по-високо от централата. Трасето обхваща 3,87 км труден стръмен терен, което е наложило изграждането на въздушна въжена транспортна линия. Строежът на напорния тръбопровод продължава дълго, с периоди на спиране и подновяване. Напорният водопровод е изграден подземно, без открити части, от две успоредни безшевни тръби с диаметър 200 мм и дебелина 32 мм.

През 1913 г е направена поръчка до австрийската компания Фойт за производството на три броя водни турбини и три броя центробежни регулатора, както и цялата спирателна арматура по напорните съоръжения. Проектът първоначално е да се задвижват три броя генератори с мощност от 378 kW. Генераторите, както и основното оборудване за тях, са поръчани от Германската електрическа копания Сименс Шукер. Производството им се забавя. Първите доставки на съоръженията, транспортирани с шлепове по река Дунав, започват през 1916 година в разгара на Първата световна война. Транспортът е бил забелязан от румънска страна и е унищожен с артилерия от брега, мислейки, че това са артилерийски съоръжения на австрийската армия. До края на Първата световна война проектът „ВЕЦ Бояна” отново е замразен. Възобновен е веднага след края на войната с корекция в поръчката – вместо три генератора с мощност по 378 kW са поръчани два с турбини тип „Пелтон“ на хоризонтална ос, с обща инсталирана мощност 1400 kW. С оглед възможностите на наличната по това време строителна и транспортна техника, монтажните и довършителни дейности продължават до 1923 г.

Генераторите и хидросъоръженията са транспортирани отново с шлепове по река Дунав до Видин, а от там с влакове до гара Волуяк, след което с волски каруци до обекта. За нуждите на охладителната система на лагерите в хидрогрупите е изградено второ водохващане с денивелация 17 метра от котата на централата. Така, след няколко неуспешни включвания, на 13 декември 1923 година, ВЕЦ Бояна влиза в редовна експлоатация към Столична дирекция на трамваите и осветлението към Столична община. В деня на откриването присъстват лично цар Борис ІІІ и кметът на София Иван Площаков.

От началото на 1927 г. електроцентралата захранва с напрежение 7,3 kV и честота 53 Hz първата българска токоизправителна станция Павлово, която електрифицира трамвайната линия Княжево - площад Македония. Собствените нужди на централата са с напрежение 110 V. Като жест към жителите на село Бояна, където е изградена централата, в селището е изградено безплатно улично осветление.

Двете хидрогрупи разполагат с втори комплект работни дюзи и игли с по-голям диаметър, които биват монтирани всяка година преди пълноводието. На този етап електроцентралата е била със статут на национален обект, в който са работили много хора на четири смени в денонощието по 6 часа всяка. Екипът се състои от началник смяна, двама оператори на генератори, двама турбинисти, четирима масльонкаджии, четирима дежурни монтьори и един телефонист. В района на електроцентралата работят също чистачи, градинари и общи работници.

На този етап електропреносната мрежа не включва други мощности и централата работи на район. Поради липса на автоматични регулатори на напрежение (АРН) и каквато и да е автоматика, смените са много тежки, операторите на генератори стоят непрекъснато до волана на реостата на възбудителите. Районът на централата е охраняван от българската жандармерия с много строг пропускателен режим. След пускането в експлоатация през 30-те години на 20 век на ВЕЦ Симеоново, ВЕЦ Мала Църква и ТЕЦ Курило, започва да се изгражда обща преносна мрежа с номинално напрежение 15 kV. За тази цел е закупен силов трансформатор 2500 kVА, чешко производство, изградена е нова въздушна линия. Добавена е нова шинна система с напрежение15 kV. Монтирани са и два броя АРН, с което е облекчена работата на операторите. Постепенно персоналът в електроцентралата започва да намалява.

През Втората Световна Война по време на бомбардировките над София се разбира, че съюзниците са взели ВЕЦ Бояна за стратегическа цел. С оглед на това около района на централата е разположена ПВО, която да охранява въздушното пространство, а сградата е пребоядисана за една нощ във военни камуфлажни цветове. Работниците и живущите в сградата са инструктирани да слагат плътни завеси на прозорците нощем при обявяване на въздушна тревога. Войници са разположени в бившите общежития, предназначени за работниците, участващи в строежа на централата. ВЕЦ Бояна оцелява при всички бомбардировки, без никакви щети.

След Втората световна война в България започват да се създават нови електроцентрали с голяма мощност. Въпреки това ВЕЦ Бояна остава от голямо значение за електрозахранването на квартал Бояна. През 1957 г. е въведен нов стандарт на преносната мрежа и се променят напреженията от 7 на 10 kV и от 15 kV на 20 kV. Това налага пренавиването на силовия трансформатор от 15 на 20 kV и инсталирането на втори трансформатор от 7 на 10 kV с изграждането на нова шинна система на 10 kV. В края на 60-те години във водноелектрическата централа е монтирана допълнителна автоматика и сигнализация. През 70-те години са монтирани моторни задвижки на дюзите с автоматично регулиране на дебита в зависимост от нивото на водата в горния изравнител.

 



ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Чрез своите ВЕЦ и ПАВЕЦ НЕК осигури пиковото потребление на електроенергия за домакинствата в навечерието на Новата година

За поредна година Националната електрическа компания гарантира сигурността на доставките на електроенергия в деня с традиционно най-високо потребление – празничният 31 декември 2023 г. По-високите среднодневни температури в дните около Коледа спрямо 2022 г. доведоха до по-ниско потребление на домакинствата. Независимо от това в часовете между 18-20 ч. в навечерието на Новата година битовото потребление достигна почти 3400 МВт, което е с внушителните 260% по-високо спрямо минимума през нощта на същото денонощие. Тези огромни колебания както в денонощен, така и в сезонен план, са характерни за регулирания пазар и НЕК в ролята си на Обществен доставчик приоритетно осигурява електроенергия за домакинствата.

Осигуряването на тази допълнителна електроенергия е предимно благодарение на мощностите на ВЕЦ на НЕК, които в пиковите часове между 18-20 часа произвеждаха над 1100 МВт. Хидротехническите съоръжения работиха безотказно, като по време на коледните и новогодишни празници НЕК осигуряваше и необходимия резерв на системния оператор за топло и светло посрещане. Освен безаварийна работа на съоръженията, гарантираме и доброто управление и съхранение на ценните водни ресурси. Компанията ни ще продължи да изпълнява отговорно своята значима роля в електроенергийната система на страната като обществен доставчик на електроенергия до законово определения срок и на най-голям производител на зелена електроенергия от ВЕЦ и ПАВЕЦ.

Право на отговор

Във връзка с излъчения на 19.12.2023 г. в сутрешния блок на bTV Тази сутрин материал относно обявения електронен търг за продажба на жилищен блок в Плевен е необходимо да се отговори на внушенията за „измама“, “злоупотреба” или „съмнения“, тъй като са пропуснати важни факти и обстоятелства:

  1. Търгът е проведен публично и прозрачно съгласно Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия /ППЗПП/ чрез Електронна платформа за продажба на имоти, администрирана от Агенцията за публични предприятия и контрол. Търгът остава на публичната платформа съгласно нормативно установения срок, като през целия период на подаване на документи от 28 дни, са били активни онлайн обяви в две медии.
  1. За участие в процедурата НЕК не е поставяла никакви ограничителни условия и всеки, който е имал реален интерес, е можел да участва в търга. На електронната платформа досега са обявени и проведени стотици електронни търгове от държавата, общините и други публични предприятия и този начин на продажба е достатъчно популяризиран.
  1. Балансовата стойност на целия блок е 1 646 244,98 лв., т.е. продажната цена от 2602299 лв. е с близо 1 млн. лева над тази стойност.
  1. Отчетната стойност, на която сградата е построена и заведена в счетоводните регистри на НЕК, е 1 695 927, 50 лв.
  1. Имайки предвид, че разходите за блока са в размер на 100 хил. лв. годишно, взехме отговорното решение да не продължаваме да разходваме средства без никаква възвращаемост.
  1. По отношение на поддръжката на блока е необходимо да се подчертае, че основната дейност на Националната електрическа компания е производство на електрическа енергия и поддръжката на жилищни сгради е несвойствена дейност, която изисква значителен ресурс и генерира разходи. Именно поради това през последните години регулярно се организират търгове за продажба на активи, основно в гр. Белене.
  1. Не е коректно е да се твърди, че минималната тръжна цена е ниска, тъй като сградата се нуждае от сериозна инвестиция, за да бъде обитаема. Стандартите, по които е строена, са далеч от стандартите за съвременно проектиране и строителство на сгради.

    Освен това считаме за некоректно автоматичното съпоставяне на цената на квадратен метър при сделка за продажба на един конкретен апартамент със сделка за продажба на цял жилищен блок (en bloc) включващ 78 отделни обекта – апартаменти и гаражи, както и над 15% общи части. Очевидно е, че мащабите на подобни сделки са различни.
  1. Блокът е обявен на търг за първи път през 2016 г. с начална цена 1 890 576 лв., когато не се е явил нито един купувач. Оттогава на две от фасадите на блока има постоянни обяви за продажба с посочени контакти за връзка. Горното обстоятелство лесно може да се провери и в Гугъл мапс, където изображенията са актуални към м. октомври 2019 г. и ясно се виждат транспарантите. Въпреки това, към днешната дата нито един брокер не е проявил интерес към закупуване на сградата.
  1. Що се отнася до популяризирането на информацията за търга, НЕК предприе редица мерки с цел осигуряване на по-голяма публичност и конкурентна среда. Освен задължението ни за публикуване в Електронната платформа за продажба на имоти, администрирана от Агенцията за публични предприятия и контрол, информация е публикувана на интернет страницата на Министерство на икономиката и индустрията, както и бяха наети рекламно каре в популярна местна електронна медия Плевен за Плевен и специализираната енергийна медия 3еNews. От Businessnovinite.bg също бяхме потърсени два пъти за коментар във връзка с търга и по този начин информацията за продажбата получи допълнителна публичност.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

НЕК откри Център за професионално образование Зелена енергия

Центърът ще обучава по 14 ключови за енергетиката специалности

Националната електрическа компания откри своя Център за професионално обучение Зелена енергия в присъствието на Областния управител на гр. Пловдив д-р инж. Илия Зюмбилев, председателя на НАПОО инж. Марияна Павлова, представители на академичната общност и браншовите синдикални организации. Центърът се намира на територията на Предприятие ВЕЦ в гр. Пловдив и в него ще се провеждат професионални обучения, преквалификация и повишаване на квалификацията на служителите на НЕК и външни лица по 10 ключови професии и 14 специалности в областта на енергетиката.

Зелена енергия разполага със собственa техническа учебна база, включително ремонтно-механичен цех с обособени работни места за обучение, химическа лаборатория, тренировъчна площадка, работилници и учебни зали. Центърът предоставя възможности за обучение и развитие в областта на зелената енергия, като се фокусира върху експертното знание, практически опит чрез реални проекти, насърчаване на иновациите, засилване на сътрудничеството между академичния свят и бизнеса и продължаване на приемствеността.

„Центърът за професионално обучение е важен фактор за успеха и конкурентното предимство на НЕК като най-големия производител от възобновяеми енергийни източници и оператор на системи за съхранение в страната“, каза изпълнителният директор на НЕК инж. Мартин Георгиев. „Уверен съм, че инвестицията в център Зелена енергия ще допринесе не само за повишаване на квалификацията и уменията на нашите служители, но и ще има висока добавена стойност за развитието на иновации и най-съвременни технологии в енергийния сектор в България.

Управителят на Предприятие ВЕЦ инж. Сивелин Сивов подчерта, че служителите на предприятието ще бъдат неразделна част от екипа, който ще поддържа и развива дейността на място. „Нека си пожелаем Центърът за професионално обучение да бъде едно зелено, неувяхващо стръкче в сърцето на компанията, да стане средище за усвояване на знания и умения, обмяна на опит и добри практики и осъществяване на приемственост“, допълни той.

Допълнителна информация

Центърът за професионално обучение Зелена енергия на НЕК е лицензиран от Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на професионална квалификация по 10 професии и 14 специалности в областта на хидроенергетиката, електротехниката, строителството, механотехниката, екологията и икономиката.

За повече информация: https://nek.bg/index.php/bg/za-nas/cpo-zelena-energia



ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

EB6

НЕК и Стопанският факултет на Софийския университет подписаха споразумение за сътрудничество

В изпълнение на стратегията на НЕК за ползотворно партньорство с висшите учебни заведения в страната, на 29 септември изпълнителният директор на компанията инж. Мартин Георгиев и деканът на Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Атанас Георгиев подписаха споразумение за сътрудничество. НЕК и Стопанският факултет имат дългогодишно успешно партньорство по редица теми в областта на развитието на българската енергетика и подписването на споразумението открива нови перспективи за съвместни дейности, свързани с предизвикателствата на трансформацията на енергийния сектор.

Двете страни ще си оказват съдействие за популяризиране на ютилити сектора посредством подготовка на висококвалифицирани специалисти в мениджмънта и мониторинга на публични предприятия, устойчивото и отговорно управление, интелигентни технологии, търговия и инвестиции във ВЕИ, управление на енергийни данни, инвестиции в хибридни енергийни паркове и съоръжения, финансови и регулаторни технологии чрез повишаване на теоретичните знания и развиване на практически умения и др.

„За нас е чест да работим заедно и да дадем нова енергия на дългогодишното ни сътрудничество с актуални теми и съвместни инициативи“, каза инж. Георгиев. „Това споразумение затвърждава ангажимента на двете страни за обмена на експертиза по ключови аспекти в българската енергетика и ще бъде важен инструмент за обогатяване на знанията на студентите и експертите в подкрепа на младите таланти“. 

Доц. д-р Атанас Георгиев подчерта активната учебна дейност на Стопански факултет, вкл. в международен план, и открои редица възможности за съвместни инициативи – участие на служители от НЕК като обучаеми и гост-лектори в бакалавърски и магистърски програми, следдипломни квалификации, присъединяване към Кариерния център, работа по научно-приложни проекти и др.

В началото на новата академична година НЕК затвърждава позицията си на доверен партньор в подготовката и развитието на успешни кадри в енергийния отрасъл.

ПРЕСЦЕНТЪР

Политика за личните данни на НЕК ЕАД

Този сайт използва "бисквитки". Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политика на НЕК ЕАД за личните данни