Новини

НЕК постигна важен напредък по ключови етапи на възстановяването на ПАВЕЦ Чаира

 Националната електрическа компания (НЕК) постигна важен напредък по ключови етапи в процеса по възстановяване на хидроагрегати 1 и 3 (ХА1 и ХА3) на ПАВЕЦ „Чаира“ – най-голямата помпено-акумулираща водноелектрическа централа на Балканите. Два екипа от висококвалифицирани инженери от компании – световни лидери в областта, продължават да работят паралелно по възстановяването на ХА1 и ХА3. В процеса е ангажиран и целият експертен капацитет на НЕК. С изпълнението на рехабилитационните дейности по ХА1 и ХА3 НЕК осъществява стратегията си за поетапно пълно възстановяване на ПАВЕЦ Чаира.

За ХА3 е приложено специално разработеното иновативно решение, което доказа своята ефективност при успешното възстановяване на ХА2 в ПАВЕЦ Чаира. Дейностите, свързани с рехабилитацията на турбината на ХА3, са извършени съгласно предварително заложения график, като в момента се изпълнява финалната фаза по монтаж на генератора. В края на м. март се планира да стартират пускови проби на хидроагрегата.

За ХА1 в края на 2025 г. бе получено положително становище от компанията производител на оригиналното оборудване японската корпорация Тошиба за осъществимост на ремонт на хидроагрегата. В момента се изпълняват подготвителни дейности за начало на рехабилитацията.

Относно обществената поръчка за проектиране и доставка на изцяло ново оборудване за ХА1 и ХА4, до изтичането на крайния срок за подаване на оферти – 9 януари 2026 г., не бяха получени предложения, въпреки удължените срокове и усилията на компанията за привличане на потенциални изпълнители.

В тази връзка НЕК предприема последващи действия, насочени към осигуряване на изпълнението на проекта чрез надграждане на първоначалния план и промяна на подхода, за постигне на устойчиво и дългосрочно решение.

Припомняме, че в края на 2024 г. НЕК успешно възстанови ХА2 на ПАВЕЦ Чаира, който през изминалата година е работил безпроблемно 1203 часа в генераторен режим и 1570 часа в помпен режим, осигурявайки производство на 222 575 MWh електроенергия. С това агрегатът допринася съществено за ефективното балансиране и повишаването на сигурността и стабилността на електроенергийната система на страната.

Информация относно състоянието на стопанисваните от НЕК ЕАД язовири и съоръжения от каскада „Арда“ към 09.01.2026 г.

Към 12:00 ч. на 09.01.2026 г. притокът към каскада Арда вече е намалял десетократно и е в размер от 131 кубически метра в секунда. През преливника  преминава водно количество в размер от 94 кубически метра в секунда. Целият обем на преминалата висока вълна през водохранилището е в размер от 100 милиона кубически метра, което е повече от целия полезен обем на водохранилището, т.е. не е възможно регулиране на постъпващите водни количества без преливане. През периода на провеждане на високата вълна ВЕЦ Ивайловград работи в денонощен режим.

Каскада „Арда“ включва язовирите „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“. Към 09.01.2025 г. каскадата е в състояние на експлоатация при затихваща усложнена метеорологична обстановка, с високи завирени обеми и преминаваща висока вълна през яз. Ивайловград.

Река Арда се характеризира със значителни колебания в оттока и зимно многоводие,  като управлението на язовирите изисква повишено внимание с оглед честото преминаване на високи вълни през каскадата и свързаното с това безопасно преливане през преливниците.

Завирените обеми в язовирите са както следва:

1. Яз. „Кърджали“ – 87% от общия му обем
2. Яз. Студен кладенец – 94% от общия му обем
3. Яз. „Ивайловград“ – запълнен изцяло капацитет с преливане на водни количества през преливника

На 07.01.2025 г. е констатирано рязко повишение на притока към яз. „Ивайловград“ в резултат на интензивни поройни валежи във водосбора на р. Крумовица. След анализ на данните стартира процедура за преминаване на язовира в условията на провеждане на висока вълна. Своевременно са извършени необходимите действия за уведомяване на всички институции, ведомства и местни власти, имащи отношение към процеса по оповестяване. В 22:00 ч. същата вечер е регистриран връх на високата вълна в размер от 1 156 кубически метра в секунда. При този обем на вълната язовирът бързо изчерпва свободния си обем и в полунощ започва преливане през облекчителните му съоръжения. Дежурният оперативен персонал в НЕК ЕАД започва подаване на информация за състоянието на язовира през 2 часа денонощно.

В заключение язовир „Ивайловград“ изпълни своето предназначение и важна роля за овладяване на поройния характер на река „Арда“, смекчавайки с около 70% връх на висока вълна от 1100 куб. метра с в секунда до изпускани след язовира до 330 кубически метра в секунда.

Националната електрическа компания подхожда с високо ниво на отговорност при извършване на водостопанската експлоатация на поверените ѝ за стопанисване комплексни и значими язовири.

Пет десетилетия след изграждането на язовирна стена Въча и ПАВЕЦ Орфей НЕК отбеляза юбилея на двата обекта с тържествено събитие, посветено на хората, създали и съхранили това значимо хидроенергийно наследство.

 „Обръщам се с искрена благодарност към екипите на язовирен район Въча и на ПАВЕЦ Орфей за техния професионализъм, всеотдайност и високи постижения през годините“, подчерта изпълнителният директор на НЕК Георги Добрев. „От своето създаване тези впечатляващи хидротехнически съоръжения имат стратегическо значение – не само за региона и неговите жители, но и за енергийната сигурност на цялата страна“ посочи той.

Сред гостите на събитието бяха заместник-министърът на енергетиката Георги Самандов, областният управител на Пловдив проф. д-р Христина Янчева и кметът на община Кричим Атанас Калчев, както и ветерани – инженери, техници и ръководители, участвали в строителството през 70-те години. Те си спомниха за мащаба и предизвикателствата на проекта, а днес техният труд намира продължение в работата на новите поколения енергетици, които поддържат съоръженията в отлична техническа форма и гарантират тяхната надеждност в съвременните условия на енергийния преход. Почетен гост на церемонията беше и първият ръководител на ПАВЕЦ Орфей Атанас Челебиев, чийто професионален път в централата е истинско вдъхновение за младите колеги енергетици. 

По време на церемонията бяха връчени почетни плакети на ръководителите на язовирен район Въча и ПАВЕЦ Орфей – Владо Бояров и Пламен Димитров. Гостите разгледаха фотоизложба, представяща ключови моменти от строителството и развитието на съоръженията – мост между миналото и днешния ден на българската хидроенергетика.

Разположен в Родопите, на около 15 км от гр. Кричим, приказно красивият язовир „Въча“ е част от каскадата „Доспат – Въча“ – ключов енергиен комплекс с капацитет за акумулиране на над 675 млн. м³ вода. Строителството на язовир „Въча“ се осъществява в периода 1968-1975 г. Язовирът с дължина около 10 км, е изграден като годишен изравнител с общ завирен обем 226,2 млн. м³ и залята площ 5,0 km².

С височина от 144,5 м, язовирната стена „Въча“ е най-високата в България. Изградена е като бетоново-гравитачна конструкция с контрафорси, дълга 420 м по короната.
Основното ѝ предназначение е енергийното използване на водите като част от общия режим на каскадата.

ПАВЕЦ „Орфей“, вградена в тялото на стената, е в експлоатация от 1975 г. Тя е оборудвана с 4 агрегата с инсталирана мощност 160 MW в турбинен и 47 MW в помпен режим и годишно произвежда около 229 GWh. Централата може да преработва до 168 m³/s при среден пад от 120 м.

Половин век след въвеждането им в експлоатация язовир „Въча“ и ПАВЕЦ „Орфей“ продължават да бъдат пример за инженерна прецизност и устойчивост, осигурявайки надеждна енергия и стабилност на електроенергийната система на страната.

Изпълнителният директор на НЕК Георги Добрев с ключово участие в експертния панел на Националната конференция Компас ‘25 на тема “Големите проекти в българската енергетика през призмата на геополитиката, националната сигурност и дипломацията”.
В своето изказване г-н Добрев представи подробно стратегическите проекти на НЕК за изграждане нови помпено-акумулиращи мощности – 5 нови ПАВЕЦ в Родопите и Рила, включително увеличаване на капацитета на най-голямата батерия на Балканите ПАВЕЦ Чаира чрез проекта Яденица и изграждане на ПАВЕЦ Чаира II.
Заедно тези проекти представляват приблизително 4,5 гигавата нова инсталирана мощност и над 70 гигаватчаса съхранение. Иновативните проекти ще създадат устойчива основа за осигуряване на дългосрочен капацитет за съхранение, възможност за широкомащабна интеграция на ВЕИ, укрепване на междусистемната свързаност и надеждни балансиращи мощности.
„Тези проекти не са просто технически подобрения – те са стратегически фактори за енергийния преход на България и региона, критични активи за устойчивостта на системата на Югоизточна Европа и принос към по-широкия европейски дневен ред – включително Зелената сделка и приоритетите съгласно регламента за трансевропейската енергийна инфраструктура“, подчерта Георги Добрев.

На 9 и 10 септември НЕК взе участие в Международния форум за помпено-акумулираща водноелектрическа енергия, проведен в централата на ЮНЕСКО в Париж под егидата на Международната хидроенергийна асоциация (IHA) и Eurelectric.

Събитието, фокусирано върху ключовата роля на помпено-акумулиращите централи за постигане на целите на прехода към нисковъглеродна енергетика, събра над 500 делегати – представители на правителства, финансови институции, индустрията и академичните среди.

В рамките на форума НЕК официално подкрепи „Парижкия ангажимент“ (Paris Pledge) – декларация на водещи енергийни компании за ускорено развитие на дългосрочното съхранение на енергия чрез помпено-акумулиращи системи в подкрепа на Зеления преход на Европа. Документът подчертава необходимостта от спешни действия за разширяване на капацитета за съхранение, за да се осигури сигурен, надежден и справедлив енергиен преход.

„Като оператор на най-големите хидроенергийни мощности и съоръжения за дългосрочно съхранение на енергия в България, НЕК е ангажирана с изграждането на сигурна, гъвкава и декарбонизирана енергийна система в Югоизточна Европа. Чрез стратегическото си портфолио от нови помпено-акумулиращи проекти подпомагаме широкомащабната интеграция на ВЕИ, повишаваме устойчивостта на електроенергийната система и допринасяме за изпълнението на националните и европейските климатични цели,“ посочиха представители на НЕК.

Подкрепата на „Парижкия ангажимент“ отразява дългосрочната визия на НЕК за международно сътрудничество и отдадеността на компанията на устойчивото развитие.