ИНТЕРВЮ С ИНЖ. СИВЕЛИН СИВОВ, УПРАВИТЕЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕ ВЕЦ

photo NEK EASE

От колко години работите в Национална електрическа компания?

През месец август тази година ще се навършат 29 безценни години. В компанията работя от 1995 година, 30 август.

Какво означава за Вас званието „Заслужил енергетик“, с което бяхте удостоен през миналата година от Българската браншова камара на енергетиците (ББКЕ)?

По същество наградата се присъжда за цялостен принос в сектор Енергетика по повод 30 години от създаването на организацията и се връчва веднъж на 10 години. Лично за мен това означава огромно признание за дейността в областта на енергетиката и е с огромна тежест, защото се връчва от професионалисти на професионалист. Това признание е много задължаващо и занапред, за бъдещата ми работа. Приемам тази награда и като лична, и като много висока оценка за дългия и нелек път, който извървяхме заедно с моите колеги. Енергетиката е важен и труден отрасъл. Предизвикателствата продължават да ни връхлитат и само заедно с общи усилия на екипите можем да се справим успешно. Без подкрепата на всички професионалисти, които съм срещал и с които съм работил рамо до рамо в моята кариера, тази признателност не би била възможна. Наградата е заслуга на всички, с които работим заедно. Наградата е за общите ни усилия.

Ако можете да се върнете в началото на кариерата си, бихте ли променили нещо и ако да, какво е то?

За това ще е нужна машина на времето. Трябва да се върнем доста назад в миналото, още в ученическите ми години, когато вниманието ми бе привлечено от физиката, математиката и най-вече от електротехниката. Това ме подтикна да се обучавам и успешно да завърша техникум по електротехника в гр. Стара Загора – специалност «Електрически централи мрежи и системи». Там интересът ми и жаждата за допълнително придобиване на знания и умения в областта на енергетиката се засили още повече. Напълно естествено продължих обучение по специалността си в ТУ – Варна, където се дипломирах с отличен успех в същата специалност  – «Електрически централи мрежи и системи». За развитие на млад инженер в областта на енергетиката, завършил с отличие и с огромно желание за професионална реализация имаше доста възможности. По стечение на обстоятелствата и вероятно намеса на съдбата, попаднах в НЕК – ВЕЦ Пещера. Там започна моята кариера на служител в компанията, като последователно съм заемал различни длъжности и позиции – електромонтьор, оператор, отговорник рехабилитация, заместник-ръководител ВЕЦ, ръководител отдел Рехабилитация, ръководител отдел Експлоатация, заместник-главен инженер и така до заеманата в момента от мен длъжност управител на Предприятие Водноелектрически централи. Така че отговорът на основния въпрос идва от само себе си – цялостното ми развитие като професионалист показва, че тези действия са подготвени и не са плод на случайности, т.е. ако се върна в началото, не бих променил нищо в кариерното си развитие.

Кое е най-голямото професионално предизвикателство, с което успешно сте се справили?

Професионалните предизвикателства в моята кариера са толкова много, че не бих желал да откроявам нито едно от тях. Основният ми опит е в организация и изпълнение на договори за рехабилитации и изграждане на нови енергийни мощности, по договори с чуждестранни и местни фирми – лидери в своята област. Изпълнението на всеки един договор само по себе си е предизвикателство със своя собствена особеност, индивидуални предизвикателства, свързани както с иновативни технически, инженерни решения, така и с мотивацията на хората. През всичките тези години и всички обекти, с които съм се сблъсквал по време на професионалния ми опит, съм установил, че в НЕК най-ценният капитал е персонала. Персоналът не само като професионалисти, но и като хора с тяхното отношение, отговорност и лоялност към ценностите и принципите на компанията.

Винаги ми е правило най-силно впечатление и като най-голямо предизвикателство, с което успешно се справяхме, мога да отлича следното: при изпълнение на международни договори екипът на НЕК се доказва като професионално подготвени специалисти на доста по-виско ниво от специалистите на чуждестранни фирми, изпълняващи договори във всяка точка на картата на света.

Като ръководител за Вас какво има най-голямо значение за мотивацията на екипа?

За мотивация на екипа значение имат най-различни фактори. Не е тайна, че финансовото възнаграждение и бонусната система са едни от факторите, които имат силно значение за мотивацията. Но повярвайте ми, това съвсем не е най-решаващият фактор за мотивация на хората от екипа. По време на моя професионален опит съм бил свидетел на нещо друго, много по-важно за мотивацията на екипа: това е отношението на ръководителите към служителите и справедливата оценка на постигнатите резултати. Необходимо е всеки от екипа да се почувства значим и да му се изтъкне, че е допринесъл за качественото и навременно изпълнение на поставените задачи. На следващо място е личният пример и спазване на поетите ангажименти от ръководителя към екипа. Колкото и да се обучават и квалифицират служителите от екипа, в края на краищата те стават такива, каквъвто е техният лидер.

С какво не правите компромиси?

Този въпрос изглежда доста лесен и вероятно отговорът е доста тривиален. Като ръководител бих казал, че компромисът е вид изкуство в работата на ръководителя по отношение на решенията, касаещи персонал, организация и административни въпроси и е задължителен. Това е не точно компромис. Бих казал, че по-скоро е прилагане на балансирани решения, без крайности и без създаване на сътресения в работата на екипите. Освен управител, аз съм и инженер и като такъв бих споделил, че не бива и е изключено да се допускат компромиси с безопасността на работата, качеството на производството, стриктното спазване на сроковете и най-важното – справедливото принципно отношение към персонала и екипите.

Какво обичате да правите през свободното си време?

Почивка сред природата заедно с любимите хора от семейството и с приятели. Това е напълно логично, защото за моята професия и кариерно развитие без стопроцентова подкрепа на семейството в трудните моменти е невъзможно да се постигнат добри професионални резултати.

Любимото Ви място за почивка?

Природните дадености в България, които задоволяват всички изисквания. Както е известно, България е една от най-красивите страни в света. Макар и малка по територия, тя съчетава безброй природни богатства, които едва ли биха могли да се видят на други места. Знам, че все още не съм посетил и видял лично повечето от тях, така че планирам техните посещения в бъдеще, защото си заслужава. Както стана ясно вече, трябва да се намира компромис между професионалните ангажименти и личното време.

С.Сивов

 

Представяме ви инж. Ангел Богданов, ръководител ВЕЦ Момина клисура

photo NEK EASE

Как стана част от екипа на НЕК?

Като ученик в Техникума по механоелектротехника в гр. Пазарджик практиките ни бяха  свързани с посещение на обекти от енергийната система на България. Едни от посещаваните обекти бяха и ВЕЦ и ПАВЕЦ от хидроенергийна каскада Белмекен – Сестримо – Момина клисура. Оборудването, производствените дейности и експлоатацията на водноелектрическите централи на НЕК несъмнено са голямо предизвикателство в енергийния отрасъл и възможност за натрупване на знания и опит.

Кандидатствах за работа в хидроенергийна каскада Белмекен – Сестримо – Момина клисура и бях одобрен, като започнах работа в НЕК ЕАД и по-точно във ВЕЦ Момина клисура на 12.11.2007 г. на длъжност Монтьор ремонт на машини и оборудване. Това бе и началото на професионалната ми кариера в структурата на компанията. През 2011 г. бях преназначен на длъжност Оператор водна турбина и хидротехнически съоръжения във ВЕЦ Момина клисура. Основната ми дейност на тази длъжност бе експлоатационно обслужване на хидрогенератори, безаварийна, надеждна и икономична работа.

През 2014 г. бях преназначен на длъжност Инженер електрически машини и апарати в централата. Опитът, който бях придобил до този момент, беше от голяма полза за изпълнението на дейностите, свързани с организирането и контролирането на цялостното техническо и оперативно управление, режимите на работа, организация и технология на ремонтните дейности във ВЕЦ.

От 2016 г. съм ръководител ВЕЦ Момина клисура и отговарям за цялостната организация, контрол и изпълнение на производствено-стопанските дейности, свързани с експлоатация и ремонт на ВЕЦ.

През настоящата година успешно завърши рехабилитацията на ВЕЦ Момина клисура. Това ли беше за теб най-голямото професионално предизвикателство, с което си се справил?

Рехабилитацията на ВЕЦ Момина клисура е един грандиозен проект за централата, осъществен с много труд, усилие и желание. Проект за модернизация, който не е осъществяван с такъв обем от построяването ѝ от 1973 г. Вложихме много старание, много дни на тежък физически труд и въпреки натрупаната умора, давахме всичко от себе си, за да се справим успешно с изпълнението на проекта. Тук е моментът да благодаря на ръководството на НЕК ЕАД, на ръководството на Предприятие ВЕЦ, на всички колеги от ВЕЦ Момина клисура и на колегите от всички структурните звена, които участваха активно със своя професионализъм. Успешното завършване на рехабилитацията е от ключово значение за бъдещата надеждна работа на централата. Несъмнено това е най-голямото предизвикателство, с което успешно се справихме с екипа на ВЕЦ Момина клисура.

Какво харесваш в работата си?

На първо място екипа, с който работя. Хората да се чувстват оценени, да знаят, че могат да разчитат на мен за разрешаване на всеки възникнал казус. Харесвам и динамиката в ежедневната ни работа – нито един ден не е като предишния. За мен тази професия е осъзнат избор, един удовлетворяващ безкраен процес на взаимно обогатяване, необходимост за търсене и намиране на решения и аз винаги съм готов за нови предизвикателства.

Кои са твоите силни качества?

За мен е изключително важно средата, в която работим, аз и екипът ми, да сме удовлетворени от работната атмосфера. Отношенията с колегите, комуникацията и прозрачността са на първо място. Стремежът ми винаги е бил да създам удовлетворение от работната среда, подкрепа на всеки служител и възможност за принос за развитие на компанията. В същото време смятам, че силната мотивация на екипа допринася за постигане на висока продуктивност, ефективност и израстване в професията.

В професионален план винаги се стремя да надграждам постигнатото и да не спирам да се развивам. Затова след първата си специалност Магистър-електро инженер, завърших още три магистратури, последната от която Магистър-машинен инженер дни преди официалното отбелязване на завършването на рехабилитацията на ВЕЦ Момина клисура.

За теб като ръководител какво има най-голямо значение за мотивацията на екипа?

За мен като ръководител най-голямо значение за успешната мотивация на екипа е да разчитат на мен като на приятел, с когото могат да споделят и обсъдят всичко. Да знаят, че са оценявани, насърчавани и стимулирани. От това зависи и ефективността и качеството на извършената работа. Мотивацията дава енергия на екипа да се стремят към постигане на целта, не само на работното място, но и в живота.

Ти беше един от менторите в Лятната академия на НЕК. Разкажи ни повече за това преживяване.

Лятната академия на НЕК е част от проекта Кадрови резерв на компанията за подготовка и адаптиране към производствената среда на студенти от Висшите технически учебни заведения. Студентите преминаха през различни теми на обучения и практически знания. За мен бе истинско удоволствие да бъда ментор сред студентите и да дискутираме разработването на проекти за създаването на нови възобновяеми енергийни системи за генериране на електрическа енергия и осъвременяване и дигитализация на ВЕЦ и ПАВЕЦ. Надявам се тази инициатива да се превърне в традиция и благодарение на нея да се предоставят възможности на студенти за реализация в НЕК.

От гледна точка на опита, който вече имаш, какво би посъветвал себе си в началото на кариерата си?

Най-основните и най-важните неща са усилена работа и вдъхновение да останеш позитивен. Често се срещат трудности и изпитания, но единственият начин да ги превъзмогнеш е да преминеш през тях. Не спирай да се трудиш, да проявяваш постоянство в професията, която си избрал.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

През свободното си време обичам да обикалям забележителностите на България, да бъда сред природата. Времето, което прекарвам навън, ме зарежда с нова енергия.

Кое е любимото ти място за почивка?

Любимото ми място за почивка е сред природата, на чист въздух и тишина.

Представяме ви инж. Екатерина Бонева, ръководител отдел Производство от ВЕЦ и хидросъоръжения

EB6Как стана част от екипа на НЕК?
Станах част от екипа на НЕК през 2014 г. Интересното беше, че една година преди да завърша бях в усилено търсене на различни практики, стажове и т.н. Бях подала CV на много места, включително и в НЕК, като нямах никакви претенции за нищо. Единственото ми желание към онзи момент беше да попадна в среда, в която да се засягат теми, близки или дори поне малко кореспондиращи си с изучаваните от мен инженерни дисциплини. И така след една година очакване от някъде нещо да „изскочи“, получих обаждане от непознат номер. Помня много добре това обаждане, беше сряда следобед. Предложиха ми на следващия ден да се явя на събеседване, а тогава беше насрочена защитата на дипломната ми работа. Тъй като много го исках за секунди помислих дали да не отложа дипломирането си, за да отида на събеседването, но разумът надделя и отказах. Тогава си помислих „край, явно няма да е НЕК“, но ме повикаха отново в петък, казах че съм готова да започна веднага и ето ме тук до ден днешен. Явно си е било моето нещо.

Какво харесваш в работата си?
Несъмнено като инженер в тази област мащабът на съоръженията в НЕК няма аналог. В работата си харесвам различните „казуси“, които се налага да обсъждаме и решаваме всеки ден. Като започнем от чисто техническите въпроси, свързани с експлоатация и ремонти на ВЕЦ и ХТС, минем през водните ресурси и планиране на електропроизводството от ВЕЦ, и стигнем до лицензии, регулаторни рамки, разрешителни, ISO стандарти, одити и много други съпътстващи процеси. Наред с добре познатите теми, по които и насън знаем какво правим винаги излиза по нещо ново, което изисква търсене на нов подход и различно решение. Това поддържа мозъка „буден“, дава заряд и не оставя възможност за изпадане в рутината на чиновника, който повтаря едни и същи циклични действия.

Защо избра тази професия?
Често чувам този въпрос, защото професията ми е по-скоро мъжка. Винаги първото, което отговарям е: „Тя ме избра“. Първоначално се бях спряла на по-момичешки специалности от типа на инженерен дизайн и архитектура, но съдбата си знае работата. Много бързо се влюбих в тази професия - още докато учих първите “специални” предмети го осъзнах. Със стъпването си в НЕК, срещнах прекрасни отворени към мен хора, изключителни специалисти, инженери, от които имах възможността да черпя с пълни шепи знание и опит. Тогава разбрах, че съм на най-правилното място и това за мен ще е не просто работа, а призвание.

Какво те мотивира и вдъхновява?
Най-силният мотиватор е екипът ми. Наистина е вдъхновяващо, че сме много сплотени и заедно винаги намираме търсеното решение. Тук ще сложа и чувството за хумор на хората, с които работя. Дори не толкова приятните задачи, изпълняваме с усмивка – така работата върви най-добре. И разбира се, това което мотивира са изпълнените задачи. Обожавам да отмятам свършената работа в списъка си.

Кои са твоите силни страни?
Мисля че печеля с отговорно отношение, спокойствие и диалогичност. Също така смятам, че съм обективна и справедлива. Това определено допринася много, когато работя с хора.

Как изглежда твоят работен ден?
Моят стандартен работен ден започва с чаша кафе пред компютъра и преглед на оперативна информация за аварийни събития, състояние на водните запаси и работа на ВЕЦ на НЕК, планирана спрямо изпълнена. Следва кратък разбор на горните теми с колегите от екипа ми, след което докладвам информацията на главния технически директор. След срещата с него се връщам обратно към колегите си и разпределям поставените нови задачи и обсъждаме напредъка по изпълнението на старите. След това започва писане, смятане, четене, съгласуване на решения по различни теми и някоя и друга среща измежду горните дейности.

Кое е най-голямото професионално предизвикателство, с което успешно си се справила?
Пътят ми в НЕК е минал при изпълнение на различни задачи на различни длъжности – започнах като еколог, после бях инженер производство от ВЕЦ, след което инженер ХЕС, към момента съм ръководител отдел „Производство от ВЕЦ и хидросъоръжения“ и менажирам процесите, които преди това съм изпълнявала. Превъртайки лентата, ми е трудно да говоря за най-голямо предизвикателство – всяка стъпка по пътя е ново предизвикателство. Както вече споменах, работата ми е наситена с такива. През последната година мога да отлича получаването на разрешение за строеж за проекта „Яденица“, което е важна стъпка не само за НЕК. Обектът е от национално значение и затова залогът беше много голям. Искрено желая проектът да бъде реализиран в рамките на служебния ми път.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Обичам да се разхождам, да се наслаждавам на хубави гледки, красиви хора, изкуство, музика, театър, опера, балет – това са любимите ми занимания навън. В последните години открих конната езда като любимо занимание. Контактът и доверието с коня ми носят изключително силен заряд. А иначе съм домошар и изключително много ценя времето прекарано вкъщи, защото не е много. В този ред на мисли готвенето май ми е най-практикуваното хоби, но обичам и всякакви други битови и не толкова битови неща, които се правят с ръце. Енергията вложена в дома, в спомени, в усещане е много добра инвестиция според мен.

Кое е любимото ти място за почивка?
В контекста на работата ми имам много любими места в страната, всъщност всички наши обекти. Например язовир Голям Беглик е едно такова специално място. Преди дипломния ми семестър имах двуседмична практика там и за първи път искрено пожелах да бъда част от екипа на НЕК и една година по-късно това стана факт. След това вече работата ми предостави възможност да се докосна до много други красиви кътчета, които ми действат много зареждащо и вдъхновяващо. Извън служебната тема обичам слънцето, плажа, морето, сините вълни, само времето не ми достига за да ги обичам достатъчно често 😊. И не на последно място и може би най-интензивно си почивам вкъщи, когато оставам сама със себе си.