Поделения

КАСКАДА „ДОЛНА АРДА“

Река Арда е най-голямата и пълноводна родопска река и един от най-големите притоци на река Марица. Реката събира водите си от склоновете на Средните и Източни Родопи. Този район е под преобладаващото влияние на средиземноморските циклони, които предизвикват валежи основно през зимните месеци. В Арда се вливат 25 притока, по-важни от които са реките Върбица, Крумовица, Черешовска, Кулиджийска и Уваджик.
Високите води от падналите през зимата валежи съвпадат с периода на най-голяма консумация на електроенергия.
Каскада „Долна Арда“ е водноелектрическа каскада в Източните Родопи по средното и долното течение на река Арда, обхващаща хидровъзлите „Кърджали“ , „Студен кладенец“ и „Ивайловград“.

ЯЗОВИРЕН РАЙОН „АРДА“
ХИДРОВЪЗЕЛ „СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ“
Хидровъзел „Студен кладенец” е първият построен хидровъзел от енергийната каскада „Арда”. Основното му предназначение е производство на електроенергия. При максимално водно ниво опашката на язовира достига до гр. Кърджали.
Водосборният басейн на р. Арда до яз. „Студен кладенец“, заема част от източния дял на Западните Родопи и по-голямата част от Източните Родопи.
В хидроложко отношение поречието на р. Арда попада изцяло в област със средиземноморско климатично влияние с дъждовно и снежно подхранване.
Хидровъзел „Студен кладенец” се състои от следните по-важни съоръжения:
• язовирна стена - стената е масивна гравитационна от конвенционален бетон;
• основни изпускатели;
• енергогасител;
• водноелектрическа централа;
• долна вада - корекция на р. Арда.

ХИДРОВЪЗЕЛ „СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ“

Хидровъзел „Студен кладенец” е първият построен хидровъзел от енергийната каскада „Арда”. Основното му предназначение е производство на електроенергия. При максимално водно ниво опашката на язовира достига до гр. Кърджали.
Водосборният басейн на р. Арда до яз. „Студен кладенец“, заема част от източния дял на Западните Родопи и по-голямата част от Източните Родопи.
В хидроложко отношение поречието на р. Арда попада изцяло в област със средиземноморско климатично влияние с дъждовно и снежно подхранване.
Хидровъзел „Студен кладенец” се състои от следните по-важни съоръжения:
• язовирна стена - стената е масивна гравитационна от конвенционален бетон;
• основни изпускатели;
• енергогасител;
• водноелектрическа централа;
• долна вада - корекция на р. Арда.

ВЕЦ „СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ“
Тип на централата - подязовирна деривационна;
Тип на турбините - тип ФРАНЦИС.

ХИДРОВЪЗЕЛ „ИВАЙЛОВГРАД“

Хидровъзел „Ивайловград“ е последното стъпало от енергийната каскада „Арда“. Разположен е на 10 km северозападно от гр. Ивайловград. Основното му предназначение е производство на електроенергия. По короната на стената минава пътят гр. Ивайловград - гр. Любимец.
Водосборният басейн на р. Арда до яз. „Ивайловград“ заема част от източния дял на Западните Родопи и по-голямата част от Източните Родопи.
Релефът на поречието до яз. „Ивайловград“ има подчертан планински характер, въпреки малката надморска височина.
В хидроложко отношение поречието на р. Арда попада изцяло в областта със средиземноморско климатично влияние с дъждовно и снежно подхранване.

В схемата на хидровъзела са включени следните по-важни съоръжения:
• язовирна стена - гравитационна от конвенционален бетон, масивна, облекчена;
• основни изпускатели;
• преливник;
• подязовирна преливаема ВЕЦ;
• енергогасител;
• долна вада - корекция на р. Арда след енергогасителя.

ХИДРОВЪЗЕЛ „КЪРДЖАЛИ“
Хидровъзел “Кърджали” е първото застроено стъпало на енергийната каскада „Арда“. Разположен е в източния дял на Родопите на 3 km над гр. Кърджали.
Основното му предназначение е производство на електроенергия. Директно от язовира се подава вода за нуждите на промишлеността в гр. Кърджали и за напояване.
Хидровъзел „Кърджали” се състои от следните по-важни съоръжения:
• язовирна стена - тип бетонна дъгово-гравитачна;
• основни изпускатели;
• преливник;
• допълнителен тунелен изпускател;
• водноелектрическа централа.

ЯЗОВИР "КЪРДЖАЛИ"

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - до гр. Кърджали;
Построен на река Арда;
Година на построяване - 1963 г.;
Предназначение - Комплексно;

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - бетонова дъгова гравитачна
Височина от основата - 103.50 m;
Дължина по короната - 402.89 m.

Адрес:
яз. Студен кладенец
с. Студен кладенец, обл. Хасково, Язовирно селище, административна сграда на пътя Хасково – Крумовград след язовирната стена, ПК 6958;
факс: 036416618;
Лице за контакт: инж. Атанас Раев, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0887 18 86 88, вътр. тел.: 5001;
E-mail: office@stkladenets.dams.nek.bg;
Координати: 41°36'57.17"N, 25°38'32.64"E;
яз. Ивайловград
гр. Ивайловград обл. Хасково, административна сграда, в ляво от КПП на гранична полиция преди язовирната стена на пътя Любимец – Ивайловград, ПК 6583;
факс: 036616385;
Лице за контакт: инж. Красимир Кръстев, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0889 18 87 88, вътр. тел.: 5201;
E-mail: office@ivaylovgrad.dams.nek.bg;
Координати: 41°34'57.84"N, 26°06'32.48"E;
яз. Кърджали
гр. Кърджали, обл. Кърджали, административна сграда на самия язовир, ПК 6600
факс: 036161140;
Лице за контакт: инж. Атанас Раев, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0889 46 74 11, вътр. тел.: 6205;
E-mail: office@kardzhali.dams.nek.bg;
Координати: 41°37'52.41"N, 25°20'24.89"E.

ХИДРОВЪЗЕЛ „БАТАК“
Второто стъпало на Каскада Батак (Баташки водносилов път) обхваща яз. „Батак“ с прилежащите му събирателните деривации от втория пояс („Бистрица“, „Равногор“, „Нова махала“, „Св. Константин“, „Сокола“), главна напорна деривация на ВЕЦ „Пещера“ и подземната ВЕЦ „Пещера“.

ЯЗОВИР „БАТАК“
 ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - 12 km от гр. Батак;
Построен на река Мътница;
Година на построяване – 1959 г.;
Предназначение – комплексно.
ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - земно насипна;
Противофилтрационна преграда - глинен зъб;
Височина от основата - 35 m;
Дължина по короната - 273 m.

КОНТРАСТЕНА
Тип земно-насипна с височина 9,5 m
ПРЕЛИВНИК
Тип – траншеен;

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор - дроселклапа;
Работен затвор – сегмент.

 ВЕЦ „ПЕЩЕРА“
Тип на централата – подземна;
Тип на турбините - Пелтон;

ИЗРАВНИТЕЛ „АЛЕКО“
Третото стъпало на каскада „Батак“ (Баташки водносилов път) включва водохващането на р. Стара и ВЕЦ „Алеко“ с горен и долен дневни изравнители.

ВЕЦ „АЛЕКО“
Тип на централата – деривационна;
Тип на турбините – ФРАНЦИС; 

Адрес:
яз. Батак
гр. Батак, обл. Пазарджик, административна сграда намираща се на 8 km от „Превала“ (разклона за гр. Доспат в местността „На дъното“, ПК 4580;
факс: 035533585;
Лице за контакт: инж. Николай Горанов, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0885 35 56 00, вътр. тел.: 5501;
E-mail: office@batak.dams.nek.bg;
Координати: 42°01'03.19"N, 24°11'48.19"E;

ЯЗОВИРЕН РАЙОН „БЕЛМЕКЕН“

Извършва технически контрол, експлоатация и поддържане на хидротехническите съоръжения от събирателни деривации „Грънчар“, „Джаферица“ и „Яденица“ към каскада „Белмекен-Сестримо-Чаира“.
Съоръженията на каскада „Белмекен-Сестримо“ са разположени в североизточните склонове на Рила планина, като улавят водите от рилската част на поречията на реките Марица, Места и Струма.
Каскадата е съставена от два пояса събирателни деривации. Водите от горния пояс се вливат в язовир „Белмекен“, а тези от долния - в дневния изравнител „Станкови бараки“.
Каскадата e изградена от три енергийни стъпала:
Първото стъпало от каскадата обхваща събирателните деривации „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“, „Манастирска“ – „Бели Искър“, „Джаферица “, „Марица 1900“ и „Грънчар“. Водосъбирателния канал „Грънчар“ хваща и водите на реките Благоевградска Бистрица и р. Рилска с притока и Илийна. Река Благоевградска Бистрица извира от склона между Голям и Малък Мечи връх в Рила. Северно от долината на Благоевградска Бистрица е тази на р. Рилска с притока й Илийна.

Язовирен район „Белмекен”

Язовир „Белмекен“ е едно от основните съоръжения на каскадата. Изградени са каменно - насипна язовирна стена с височина 98 m и контрастена с височина 29,3 m.
Геодезическият пад от язовир „Белмекен“ до местността „Станкови бараки“ се използва за преработка на водите от горния пояс събирателни канали, посредством ПАВЕЦ „Белмекен“.
Второто стъпало обхваща втория пояс събирателни деривации, които са: „Марица 1200“, „Чаира“ и „Яденица“.
Падът от местността „Станкови бараки“ до с. Сестримо се използва за преработка на водите чрез ВЕЦ „Сестримо“.

Водохващания - част от каскадата „Белмекен – Сестримо – Чаира“.

 Поглед от входна шахта при дюкер Рополица.

Адрес:
яз. Белмекен
гр. Велинград, обл. Пазарджик, административна сграда на самия язовир, ул.„Христо Смирненски“ №7, ПК 4600;
факс: 035952617;
Лице за контакт: Ангел Ангелов, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0889 95 41 00, вътр. тел.: 5601;
E-mail: office@belmeken.dams.nek.bg;
Координати: 42°10'23.02"N, 23°48'58.93"E;

КАСКАДА „РИЛА“

 Язовирите от каскадата се намират в северозападния дял на Рила планина и са най-високо разположените хидротехнически съоръжения у нас. Трите язовира са функционално свързани в обща хидросистема, която улавя и акумулира водите от трите водосборни басейна и ги подава за енергийна преработка на водноелектрическите централи „Калин“, „Каменица“, „Пастра“ и „Рила“.

                                            

Адрес:
гр. Благоевград, обл. Благоевград, ПК 2700, ул. „Даме Груев“ №36-Г;
факс: 073881256;
Лице за контакт: Венета Доганова, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0882 29 43 40, вътр. тел.: 5701;
E-mail: office@blagoevgrad.dams.nek.bg;
Координати: 42° 0'45.26"N, 23° 5'33.03"E.

ЯЗОВИРЕН РАЙОН „ВЪЧА“

Извършва технически контрол, експлоатация и поддържане на язовирни стени „Въча“, „Кричим“ и „Цанков камък“, и прилежащите хидротехнически съоръжения от каскада „Доспат- Въча“.

ХИДРОВЪЗЕЛ „ЦАНКОВ КАМЪК”

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - изграден на река Въча, третото стъпало от каскадата „Доспат – Въча”;
Година на построяване – 2010 г.;
Предназначение – комплексно.

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - бетонна, двойно дъгова;
Височина от основата - 130,50 m;
Дължина по короната – 464,00 m.

ОСНОВЕН ИЗПУСКАТЕЛ
Тип - два стоманени тръбопровода;
Затворни органи - Таблени ремонтни и работни затвори .

ПРЕЛИВНИК
Тип - четирисекционен челен преливник със сегментни затвори;
Дължина - 32 m.

ЕНЕРГОГАСИТЕЛ
Тип - водобоен кладенец, общ за основния изпускател, преливника и мини ВЕЦ.

ВЕЦ „ЦАНКОВ КАМЪК“
Тип на централата – надземна;
Тип на турбините - тип „Франсис”;
Мини ВЕЦ (МВЕЦ) - за производство на електроенергия от екологичните води за оводняване на коритото на река Въча в участъка между язовирната стена и ВЕЦ „Цанков камък”.

ХИДРОВЪЗЕЛ „ВЪЧА“
Четвъртото стъпало на каскада „Доспат – Въча“ е изградено на р. Въча, на 15 km над гр. Кричим и включва язовир „Въча“ и ПАВЕЦ „Орфей“.

ЯЗОВИР „ВЪЧА“

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - 18 km над гр. Кричим;
Построен на река Въча;
Година на построяване – 1975 г.;
Предназначение – комплексно.

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - бетоново гравитачна;
Височина от основата - 144,50 m;
Дължина по короната - 420,00 m.

ПРЕЛИВНИК
Тип - челен със сегментни затвори

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор - таблени затвори;
Работен затвор - таблени затвори.

ПАВЕЦ „Орфей“
Тип на централата - надземна подязовирна;
Тип на турбините – тип „Франсис“;
Тип на помпите - тип „Франсис“;

ХИДРОВЪЗЕЛ „КРИЧИМ“

Най-долното стъпало на каскадата включва яз. „Кричим“, три деривационни водноелектрически централи: ВЕЦ „Кричим“, ВЕЦ „Въча 1“, ВЕЦ „Въча 2“ и два изравнителя.

ЯЗОВИР „КРИЧИМ“

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - 10 km над гр. Кричим;
Построен на река Въча;
Година на построяване – 1972 г.;
Предназначение – комплексно.

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип – бетонно-гравитачна;
Височина от основата - 104,5 m;
Дължина по короната - 270,0 m.

ПРЕЛИВНИК
Тип - преливни клапи;
Брой на преливните полета – 3;

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор - таблени затвори;
Работен затвор - таблени затвори.

ВЕЦ „КРИЧИМ“
Тип на централата – деривационна;
Тип на турбините – тип „Франсис”;

Инсталирана мощност - 7 MW;

Адрес:

с. Селча на 500 m от разклона с. Михалково, обл. Смолян;
Лице за контакт: инж. Стефан Койчев, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0882 11 38 14, вътр. тел.: 6901;
E-mail: office@tskamak.dams.nek.bg;
Координати: 41°49'26.99"N, 24°26'31.24"E;

гр. Кричим, обл. Пловдив, по пътя за Девин веднага след язовирна стена Въча, ПК 4220;
Лице за контакт: инж. Стефан Койчев, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0886 11 99 83, вътр. тел.: 7001;
E-mail: office@vacha.dams.nek.bg;
Координати: 41°56'14.85"N, 24°26'37.97"E;

гр. Кричим, обл. Пловдив, на 8 km от гр. Кричим по пътя за Девин, веднага след язовирна стена Кричим, ПК 4220;
факс: 031452471;
Лице за контакт: инж. Стефан Койчев, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0886 12 28 84, вътр. тел.: 5801;
E-mail: office@krichim.dams.nek.bg;
Координати: 41°59'25.48"N, 24°28'03.98"E.

КАСКАДА „БАТАШКИ ВОДНОСИЛОВ ПЪТ“

 Каскада Батак (Баташки водносилов път) е един от най-сложните хидрокомплекси, построен със замисъла да се оползотвори богатия валежен отток на Западните Родопи за производство на електрическа енергия и напояване.

Състои се от три стъпала и включва:

• Две основни водохранилища - язовир „Голям Беглик“ и язовир „Батак“;
• Три язовира за допълнително прехвърляне на води;
• Два пояса събирателни канали;
• Три водноелектрически централи - ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко.

Първото стъпало обхваща съоръженията от горната част на каскадата, в т.ч. хидровъзел „Голям Беглик“, помощните язовири „Беглика“, „Тошков чарк“ и „Караджа дере“, събирателните деривации „Беглика“, „Гашна“, „Бяла“ и „Черна“, главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак“ и централата. Към стъпалото се включва и хидровъзел „Широка поляна“, построен през периода 1959-1962 г. 

ХИДРОВЪЗЕЛ „ГОЛЯМ БЕГЛИК“

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - планина Родопи;
Построен на река Крива;
Година на построяване – 1951 г.;
Предназначение – комплексно.

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип – каменно-зидана, инжектирана;
Противофилтрационна преграда - стоманобетонов екран;
Височина от основата - 46,50 m;
Дължина по короната - 191 m.

ПРЕЛИВНИК
Тип – траншеен.

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор – дросел-клапа;
Работен затвор – дросел-клапа.

ВЕЦ „БАТАК“
Тип на централата – подземна;
Тип на турбините - Пелтон.

Адрес:
яз. „Голям Беглик”
гр. Батак, обл. Пазарджик, на 22.5 km от „Превала“ по пътя Батак – Доспат, ПК 4580;
факс: 035532061;
Лице за контакт: инж. Илия Герджиков, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0886 09 72 68, вътр. тел.: 5901;
E-mail: office@gbeglik.dams.nek.bg;
Координати: 41°48'56.82"N, 24°07'39.81"E.

ХИДРОВЪЗЕЛ „КОПРИНКА“
Основното предназначение на хидровъзела е комплексното използване (напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на централна Стара планина и северните склонове на Средна гора. Схемата на хидровъзел „Копринка“ включва язовир „Копринка“ с едноименната подязовирна водна централа, ВЕЦ „Стара Загора“, напоителни канали, главен деривационен канал, захранван допълнително от осем водохващания, изравнителен басейн под ВЕЦ „Копринка“ и горен изравнител на ВЕЦ „Стара Загора“.

ЯЗОВИР „КОПРИНКА“
ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - до гр. Казанлък;
Построен на река Тунджа;
Година на построяване – 1955 г.;
Предназначение – комплексно.

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип – каменно-зидана и земно-насипна дига;
Противофилтрационна преграда;
Височина от основата - 44,00 m и 7,00 m;
Дължина по короната - 488,00 + 392,20 m;
Главен деривационен канал и безнапорен тунел.

ПРЕЛИВНИК
Тип - преливни клапи тип „рибен корем“;
Брой на преливните полета – 5.

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор - таблени затвори;
Работен затвор - иглен затвор.

ВЕЦ „КОПРИНКА“
Тип на централата – подязовирна;
Тип на турбините – Каплан.

ВЕЦ „СТ. ЗАГОРА“
Тип на централата – деривационна;
Тип на турбините – тип „Франсис”.

Адрес:
яз. „Копринка”
гр. Казанлък, обл. Стара Загора, на 2 km след с. Копринка под язовирната стена, административна сграда в язовирно селище, ПК 6100;
факс: 043162684;
Лице за контакт: Стефан Хаджиев, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0882 40 90 41, вътр. тел.: 6101;
E-mail: office@koprinka.dams.nek.bg;
Координати: 42°36'37.64"N, 25°19'05.13"E.

ЯЗОВИР„ОВЧАРИЦА“
Язовир „Овчарица“ е изграден на едноименната река, непосредствено до ТЕЦ „Марица Изток 2“. Язовирната стена е земно-насипна с височина 22,0 m и дължина по короната 1480.0 m. Преливникът е челен тип. Язовирна стена „Овчарица“ няма предвиден основен изпускател.

За ретензия на високата вълна в опашката на язовира е изграден язовир „Скалица“, който е и част от отводнителната система на рудник „Трояново – север“.

 Адрес:
яз. „Овчарица”
гр. Раднево, обл. Стара Загора, до пожарната на ТЕЦ „Марица Изток 2“, ПК 6260;
факс: 042662037;
Лице за контакт: Иван Иванов, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0889 76 01 90, вътр. тел.: 6301;
E-mail: office@ovcharitsa.dams.nek.bg;
Координати: 42°15'23.54"N, 26°08'28.92"E.

 

КАСКАДА „ПЕТРОХАН“
Изградена e през периода 1948 – 1957 г. по северните склонове на Западна Стара планина, по течението на р. Бързия покрай проход „Петрохан“.
Целта на каскадата е използването на водите за производство на електроенергия и за водоснабдяване на гр. Монтана, Враца и 40 населени места от двете области.
Tя обхваща 3 енергийни стъпала, включващи три дневни изравнителя („Петрохан“, „Остра чука“ и „Бързия“) със съответните водохващания, събирателни канали, водни кули и други съоръжения и 3 ВЕЦ.

ИЗРАВНИТЕЛ „ПЕТРОХАН“
Изравнител „Петрохан“ събира и изравнява водите, уловени от притоците на реките Сребърна, Гинска и Искрецка, отведени чрез едноименни деривации.

ИЗРАВНИТЕЛ „ОСТРА ЧУКА“
Изравнител „Остра чука“ събира и изравнява водите, преработени от ВЕЦ „Петрохан“, и събирателните канали.

 ИЗРАВНИТЕЛ „КЛИСУРА“
Изравнител „Клисура“ събира и изравнява преработените води от ВЕЦ „Бързия“ и уловените от реките Бързия и Ширине.

 Адрес:
с. Бързия, обл. Монтана, ПК 3520;
факс: 095232221;
Лице за контакт: инж. Ивайло Андреев, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0889 70 94 30, вътр. тел.: 6801;
E-mail: office@petrohan.dams.nek.bg;
Координати: 43°11'44.53“N, 23° 9'42.40"E.

КАСКАДА „ДОСПАТ - ВЪЧА“
Каскада „Доспат - Въча“ е разположена по реките Доспатска и Въча в западния дял на Родопите, характерни с разчленени планински масиви, дълбоко вкопани долини, тектонски котловини и долинни разширения.
Климатът в района се определя от смесването на континенталното и средиземноморското влияние при планински условия. Това се отразява на количеството валежи, на температурите на въздуха, на снежната покривка, на вятъра и на изпаренията.
Каскадата е проектирана от „Енергопроект“, а е изградена от „Хидрострой“ в периода 1963 - 1975 година. Подизпълнители са „Енергомонтаж“, „Сонди и инжекции“ и други.

ХИДРОВЪЗЕЛ „ДОСПАТ“
Първото стъпало на каскадата обхваща язовир „Доспат“, събирателните деривации „Вищерица-Канина“, „Бистрица“ и „Осина 3“, водохващанията при възел „Змеица“, напорната деривация за ВЕЦ „Тешел“ и централата.

ЯЗОВИР „ДОСПАТ“
ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - Западни Родопи;
Построен на река Доспатска;
Година на построяване – 1969 г.;
Предназначение – комплексно.
ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип – каменно-насипна;
Противофилтрационна преграда - глинено ядро;
Височина от основата - 60,50 m;
Дължина по короната - 230,00 m.
ПРЕЛИВНИК
Тип – траншеен;
Брой на преливните полета – 1;
Дължина - 19,50 m.
ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Не са предвидени. Използват се
изпускателите на ГНД.

ВЕЦ „ТЕШЕЛ“
Тип на централата – деривационна;
Тип на турбините - тип „Франсис”.

 ХИДРОВЪЗЕЛ „ТЕШЕЛ“
Второто стъпало на каскадата обхваща изравнител „Тешел“, водохващания „Буйновско“, „Триград“ и „Мугла“, тунела за твърд отток, напорната деривация за ВЕЦ „Девин“ и централата.
ЯЗОВИР „ТЕШЕЛ“
ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - 15 km от гр. Девин;
Построен на река Буйновска;
Година на построяване 1984 г.;
Предназначение - производство на електроенергия;
ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - насипна баластра;
Противофилтрационна преграда – инжекционна;
Височина от основата - 30,00 m;
Дължина по короната - 200,30 m.
ПРЕЛИВНИК
Тип - подвижна клапа;
Брой на преливните полета – 1.
ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Състои се от изпускателна кула и тунел;
Ремонтен затвор – таблен затвор;
Работен затвор – таблен затвор.

ВЕЦ „ДЕВИН“
Тип на централата – деривационна;
Тип на турбините - тип „Франсис”.

Адрес:
яз. „Доспат”
гр. Доспат, обл. Смолян, на площада до джамията срещу кметството, ПК 4831;
факс: 030189368;
Лице за контакт: инж. Здравко Огнянов, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0888 04 84 10, вътр. тел.: 6401;
E-mail: office@rodopi.dams.nek.bg;
Координати: 41°38'38.62"N, 24°09'35.53"E.

КАСКАДА „БЕЛМЕКЕН – СЕСТРИМО – ЧАИРА“
В североизточния дял на най-високата българска планина – Рила, на около 80 km южно от София, се простира поречието на р. Крива. Тя е приток на Марица и се влива в нея в западната част на горнотракийското поле.
Енергията на реката е факторът, който прави тази област един от центровете на самобитно производство на желязо през средните векове в България. Като доказателство за това се посочват откритите останки от пет „самокова“, двадесет „видни“ и над тридесет ковашки работилници.
След освобождението българската техническа интелигенция оценява огромното значение на този енергиен потенциал. През 30-те години на миналия век нашите хидротехници извършват необходимите проучвания и дават предложения за усвояването му. Идеята обединява усилията на много българи, в резултат на което след години се реализира проектът за Сестримския хидроенергиен комплекс – един от най-големите в Европа.
Каскадата „Белмекен – Сестримо – Чаира“ е един уникален обект. Това се дължи на природния феномен, както и на възможността да се изгради язовир на надморска височина 1 900 m.

След продължителни проучвания се приема проектът за каскада „Сестримо“, който обхваща:

• язовир Белмекен заграден от две стени – основна и спомагателна;
• три деривации, които се вливат в язовира, а именно:
  - „Грънчар“ с т. нар. „допълнителни води“ към него; това е и най-голямата деривация;
  - „Марица 1900“;
  - „Джаферица“;

• две деривации, които се вливат в изравнител „Станкови бараки“, под изтичалото на ВЕЦ - ПАВЕЦ „Белмекен“, а именно:
  - „Марица 1 200“;
  - „Яденица – Чаира“;

• горен изравнител над ВЕЦ „Момина клисура“;
• напорен тракт от тунели, щолени и водни кули;
• канал от изтичалото на ВЕЦ „Сестримо“ до изравнителя на ВЕЦ „Момина клисура“ и три водноелектрически централи:
  - ВЕЦ - ПАВЕЦ „Белмекен“;
  - ВЕЦ „Сестримо“;
  - ВЕЦ „Момина клисура“.

ХИДРОВЪЗЕЛ „БЕЛМЕКЕН“
Най-значимото съоръжение на каскадата e хидровъзел „Белмекен“. Той е изграден на високото плато, от което води началото си р. Крива и включва яз. „Белмекен“, събирателните деривации от първия пояс, „Марица 1900“, „Грънчар“ „Джаферица“ и събирателни деривации „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“ и „Манастирска“ от поречието на р. Струма , ПАВЕЦ „Белмекен“ и ПАВЕЦ „Чаира“.

ЯЗОВИР „БЕЛМЕКЕН“
ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - пл. Рила;
Построен на река Крива;
Година на построяване – 1974 г.;
Предназначение – комплексно.

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип – каменно-насипна;
Противофилтрационна преграда - глинено ядро;
Височина от основата - 88,2 m;
Дължина по короната - 737,5 m.

ПРЕЛИВНИК
Тип траншея;
Дължина - 3,00 m.

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор – дроселклапа;
Работен затвор – тип „Джонсън“.

КОНТРАСТЕНА
Тип – земно-насипна от грус;
Противофилтрационна преграда - глинено ядро;
Височина от основата - 23,1 m;
Дължина по короната - 537,0 m.

ПАВЕЦ „БЕЛМЕКЕН“
Тип на централата – деривационна;
Тип на турбините – Пелтон.

ПАВЕЦ „ЧАИРА“
Първият агрегат на централата е произведен от „Тошиба“ Япония, а останалите три в българските заводи „Вапцаров“ АД - Плевен и „ЕЛПРОМ“ – ЗЕМ София, по японска документация и контрол на качеството.
От 1995 г. са в експлоатация I-ви и II-ри агрегати, а от 1999 г. III-ти и IV-ти агрегати, с което се достига пълната мощност на ПАВЕЦ „ЧАИРА“.
Машинната зала на ПАВЕЦ „ЧАИРА“ е разположена в подземна каверна.
ПАВЕЦ “ЧАИРА”
Тип на централата – деривационна.
ПАВЕЦ „ЧАИРА“ дава възможност за оптимизиране режима на работа на базовите производствени мощности в АЕЦ и ТЕЦ и подобрява важни технически качества на българската електроенергийна система, каквито са:
 гъвкавост при управление на нормални режими в денонощен и седмичен разрез;
 маневреност при заместване на аварийно отпаднали големи генериращи мощности.
За повишаване на енергийната ефективност на комплекса, в строеж е язовир „Яденица“, който чрез напорен тунел ще бъде свързан с долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ - язовир „Чаира“.

ХИДРОВЪЗЕЛ „ЧАИРА – СТАНКОВИ БАРАКИ“
Хидровъзел „Чаира – Станкови бараки“ обхваща язовирите „Чаира“ и „Станкови бараки“, събирателните деривации, от втория пояс („Марица 1200“, „Чаира“ и „Яденица“), деривационните ВЕЦ „Сестримо“ и „Момина клисура“ и два изравнителя.
ЯЗОВИР „ЧАИРА“
Основното предназначение на язовир „Чаира“ е да служи за долен изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“. Недостатъчният обем на язовира обосновава строящия се яз. „Яденица“ и свързващия го с яз. „Чаира“ реверсивен тунел.
ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - пл. Рила;
Построен на река Чаирска;
Година на построяване - 1995 г.;
ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - бетоново гравитачна;
Противофилтрационна преграда - инжекционна завеса;
Височина от основата - 85,0 m;
Дължина по короната - 307,5 m.
ПРЕЛИВНИК
Тип - твърд челен.
ОСНОВЕН ИЗПУСКАТЕЛ
Ремонтен затвор - таблен затвор;
Работен затвор - таблен затвор;
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ОСНОВЕН ИЗПУСКАТЕЛ
Изпълнен в отбивния тунел

 ЯЗОВИР „СТАНКОВИ БАРАКИ“
ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - пл. Рила;
Построен на река Крива;
Година на построяване – 1974 г.;
Предназначение - производство на електроенергия;
ПРЕЛИВНИК
Тип – шахтов;
Диаметър - 12 m.
ОСНОВЕН ИЗПУСКАТЕЛ
Ремонтен затвор
Тип – дросел-клапа;
Работен затвор;
Тип – Джонсън.

ВЕЦ „СЕСТРИМО“
Тип на централата - деривационна;
Тип на турбините – Пелтон;
ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - каменно-насипна;
Противофилтрационна преграда - наклонено глинено ядро;
Височина от основата - 32,0 m;
Дължина по короната - 100,0 m.

ДНЕВЕН ИЗРАВНИТЕЛ „МОМИНА КЛИСУРА“
Дневен изравнител „Момина клисура“ е изграден североизточно от село Сестримо.
Задачата на изравнителя е да осигури едновременното пускане на ВЕЦ „Момина клисура" с ВЕЦ „Сестримо“ и да изравни допълнителната приточност от река Крива.
Обемът на изравнителя се оформя чрез изграждане на оградни, земно-насипни диги с бетонова и стоманобетонова облицовки.

ВЕЦ „МОМИНА КЛИСУРА“
Тип на централата – деривационна;
Тип на турбините – тип „Франсис”.

Адрес:
с. Сестримо, обл. Пазарджик, Язовирно селище на 20km след с. Сестримо, местност „Чаира“, ПК 4469;
факс: 035812917;
Лице за контакт: инж. Георги Манолчев, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0885 51 84 82, вътр. тел.: 6701;
E-mail: office@chaira.dams.nek.bg;
Координати: 42°10'07.20"N, 23°52'35.43".

Адрес:
гр. Батак, обл. Пазарджик, ПК 4580
ул. „Партизанска“ №15;
факс: 035532237;
Лице за контакт: инж. Катя Кънева, ръководител производствено поделение – язовирен район;
тел.: централа 0886 20 69 35, вътр. тел.: 5301;
E-mail: office@rbbatak.dams.nek.bg;
Координати: 41°56'19.85"N, 24°12'36.96"E.