История

Анализът на хидротехническото строителство през първата половина на двайсетия век показва, че в този етап от развитието на българската държава отделните хидроенергийни обекти са изграждани откъснато, предимно на течащи води, без да се търсят възможности за изравняване на оттока. Едва през 1947 год. тогавашното Министерство на електрификацията обявява конкурс между техническите специалисти за най-пълноценно използване на водните ресурси в страната. Прави се цялостен преглед на водите у нас и се набелязват схемите на трите основни хидроенергийни каскади - „Баташки водносилов път“, Доспат-Въча“ и „Белмекен-Сестримо.“
С влизането в експлоатация на първите новопостроени язовири през петдесетте години на миналия век - „Голям Беглик“ („Васил Коларов“), „Александър Стамболийски“, „Студена“ и „Бели Искър“ се налага създаването на специализирана организация за техническа и стопанска експлоатация на големите язовири и каскади в нашата страна. С Постановление на Министерския съвет от м. януари 1954 г. към тогавашното Министерство на електрификацията е сформирана ведомствена организация, днешното предприятие „Язовири и каскади“. Така се поставя началото на организирания технически контрол върху състоянието и сигурността на тези изключително важни за икономиката на страната и в същото време отговорни и потенциално опасни съоръжения, тяхната експлоатация, поддържане и ремонт, ефективното и рационално използване.