Поделения

Организационната структура на предприятие „Язовири и каскади“ включва централно управление, 14 язовирни райони и една ремонтна база, в които работят над 750 специалисти, работници и служители.

В язовирните райони има сформирани ремонтни групи, необходимите специалисти и съответната материална база за извършване на оперативните наблюдения, измервания и текущото поддържане на съоръженията.

Дейността на същите се подпомага от ремонтната база, разполагаща с необходимата механизация, транспорт и подвижни работилници за ремонт на съоръженията.

Александър Стамболийски

ХИДРОВЪЗЕЛ  „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“
 

 Хидровъзелът „Ал. Стамболийски“ е построен на р. Росица, която събира водите от северните склонове на централната част на Стара планина северно от връх Ботев. Водосборната област та реката до язовира е 1478 km 2. Разположен e до с. Горско Косово на 18 km южно от град Павликени. 

stambo04

Предназначен е за предпазване от наводнения и за напояване на земеделските площи в Ловешка област. В схемата на хидровъзела са включени язовир Ал. Стамболийски, главен силов канал с дължина 12,8 km оразмерен за 20 m3/s, провеждащ водите от язовира за Росишката напоителна система и за електропроизводство и три водноелектрически централи с обща работна мощност 10,240 MW.

stambo01

stambo02

 ОБЩИ ДАННИ ЯЗОВИР „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“

Местоположение - 18 km. от гр. Павликени
Построен на река - Росица
Водосборна област  - 1478 km2
Година на построяване - 1953 г.
Предназначение - комплексно
Изравняване на водната маса - многогодишно
 
ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем - Vзав=205,569×106m3
Полезен обем - Vпол=193,446×106m3
Най- високо водно ниво - 190.75 m
Най- високо работно водно ниво - 185.00 m
Най- ниско работно водно ниво - 164.00 m
Залята площ - 11.44 km2
 
ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - каменно зидана
Противофилтрационна преграда - стоманобетонов екран
Височина от основата - 66.0 m. 
Дължина по короната - 300.0 m. 
Кота корона - 190.70 m.
 

stambo05

stambo06

Адрес:

яз. Ал. Стамболийски
с. Горско Косово, обл. В. Търново, административна сграда в Язовирно селище, ПК 5235
факс: 061393218
Лице за контакт: инж. Мариян Личев, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0889 74 51 10, вътр. тел.: 5101
Координати: 43°07'34.39"N, 25°10'15.05"E

Арда - яз. Ст. кладенец, яз. Ивайловград, яз. Кърджали

КАСКАДА „ДОЛНА АРДА“

Река Арда е най-голямата и пълноводна родопска река и един от най-големите притоци на река Марица. Площта на водосборната  ѝ област до границата възлиза на 5201 km2.

Реката събира водите си от склоновете на Средните и Източни Родопи. Този район е под преобладаващото влияние на средиземноморските циклони, които предизвикват валежи основно през зимните месеци. В Арда се вливат 25 притока по-важни, от които са реките Върбица, Крумовица, Черешовска, Кулиджийска и Уваджик.

01.arda

02.arda

Високите води от падналите през зимата валежи, съвпадат с периода на най-голяма консумация на електроенергия. В енергийно отношение басейнът на р. Арда условно е разделен на три – Горна Арда, Средна Арда и Долна Арда, обхващаща хидровъзлите „Кърджали“ , „Студен кладенец“ и „Ивайловград“.


ЯЗОВИРЕН РАЙОН „АРДА“
 Високите води от падналите през зимата валежи съвпадат с периода на най-голяма консумация на електроенергия. В енергийно отношение басейнът на р. Арда условно е разделен на три – Горна Арда, Средна Арда и Долна Арда, обхващаща хидровъзлите „Кърджали“ , „Студен кладенец“ и „Ивайловград“.

 

ХИДРОВЪЗЕЛ „СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ“

Хидровъзел “Студен кладенец” е първият построен хидровъзел от енергийната каскада “Арда”. Основното му предназначение е добив на електроенергия. Преработва водите на реката от кота 225,00 до кота 160,00. При максимално водно ниво опашката на язовира достига до гр. Кърджали, а дължината на езерото е 25 km.


01stkl

Водосборният басейн на р. Арда до яз. „Студен кладенец“, заема част от източния дял на Западните Родопи и по-голямата част от Източните Родопи.

В хидроложко отношение поречието на р. Арда попада изцяло в област със средиземноморско климатично влияние с дъждовно и снежно подхранване.

Хидровъзел “Студен кладенец” се състои от следните по-важни съоръжения:
• язовирна стена - стената е масивна гравитационна от конвенционален бетон.
• основни изпускатели - ляв и десен, разположени в блокове № 14 и 15 преливник - с контролируема пропускна способност (със затворни органи), изграден върху 9 (девет) централни блока на язовирната стена.
• енергогасител;
• водноелектрическа централа с обща мощност 60 MW и средногодишно производство на ел. енергия 217x106 kWh;
• долна вада - корекция на р. Арда с дължина 1300 m.

02stkl

03stkl

За осигуряване на минимално допустим отток в река Арда след язовирната стена, при неработеща ВЕЦ „Ст. Кладенец“, е въведена в експлоатация нова ХГ-6 с дебит 2.0 m3/s и мощност 1300 kW.

ВЕЦ „СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ“

Тип на централата - подязовирна деривационна
Пад на водата - 65.8 m
Максимално водно количество - 152,0 m3/s.
Брой и тип на турбините - 5+1 бр. тип ФРАНЦИС
Инсталирана мощност - 85 MW
Средногодишно ел. производство - 165 GWh

ХИДРОВЪЗЕЛ „ИВАЙЛОВГРАД“

Хидровъзел „Ивайловград“ е последното стъпало от енергийната каскада „Арда“. Разположен е на 10 km северозападно от гр. Ивайловград. Основното му предназначение е добив на електроенергия. По короната на стената минава пътят гр. Ивайловград - гр. Любимец.

02iv

Водосборният басейн на р. Арда до яз. „Ивайловград“ заема част от източния дял на Западните Родопи и по-голямата част от Източните Родопи.
Релефът на поречието до яз. „Ивайловград“ има подчертан планински характер, въпреки малката надморска височина.
В хидроложко отношение поречието на р. Арда попада изцяло в областта със средиземноморско климатично влияние с дъждовно и снежно подхранване.

В схемата на хидровъзела са включени следните по-важни съоръжения:
• язовирна стена - гравитационна от конвенционален бетон, масивна, облекчена;
• основни изпускатели - ляв и десен, разположени в блокове №7 и 11;
• преливник - с неконтролируема пропускна способност (без затворни органи) 6 преливни полета на две нива - 4 полета в средата и 2 крайни полета;
• подязовирна преливаема ВЕЦ - покривната ѝ конструкция оформя бързотока и изхвъргача на преливника;
• енергогасител - изтичалата на турбините на ВЕЦ и основните изпускатели заустват в енергогасителя, с ширина от 105.00 m до 60.00 m и дължина 76.65 m;
• долна вада - корекция на р. Арда след енергогасителя с ширина на дъното 60.00 m и дължина 514.00 m.

01iv

03iv

ХИДРОВЪЗЕЛ „КЪРДЖАЛИ“

Хидровъзел “Кърджали” е първото застроено стъпало на енергийната каскада “Арда“. Разположен е в източния дял на Родопите на 3 km над гр. Кърджали и води от водосборите на реките Марица, Места и Струма в поречието на р. Искър.
Основното му предназначение е добив на електроенергия. Преработва водите на р. Арда от кота 324,30 до кота 285,00. Директно от язовира се подава вода за нуждите на промишлеността в гр. Кърджали и за напояване. 

krdj04

krdj05

 Хидровъзел “Кърджали” се състои от следните по-важни съоръжения:

  • язовирна стена- тип бетонна дъгово-гравитачна;
  • основни изпускатели- вградени в левия и десния отбивни тунели;
  • преливник - изграден непосредствено до десния опорен блок на язовирната стена;
  • допълнителен тунелен изпускател в десния скат с водовземна кула и шахта със затворни органи -предназначението му е било да регулира водното ниво в язовира по време на изпълнението на строителните работи по заздравяването на скалната основа под левия скат на язовирната стена;
  • водноелектрическа централа - изградена като подязовирна, с обща мощност 106 MW и средногодишно производство на електрическа енергия 160 GWh.  

krdj01

krdj02

ЯЗОВИР "КЪРДЖАЛИ"

ОБЩИ ДАННИ
 

Местоположение

до гр. Кърджали

Построен на река

Арда

Водосборна област

1882 km2

Година на построяване

1963г.

Предназначение

ел. производство

Изравняване на водната маса

годишно

Средногодишен приток

30.5 m3/s

 

 

ВОДОХРАНИЛИЩЕ

 

Завирен обем 

 Vзав=497,240×106m3

 Най-високо водно ниво

  331.50 m

Най-високо работно водно ниво

  324.30 m

Най-ниско работно водно нивo

  299.33 m

Залята площ

  16.07 km2

   

ЯЗОВИРНА СТЕНА

 

Тип

бетонова дъгова гравитачна

Височина от основата

103.50 m

Дължина по короната

402.89 m

Кота корона

331.45 m
Адрес:
яз. Студен кладенец
с. Студен кладенец, обл. Хасково, Язовирно селище, административна сграда на пътя Хасково – Крумовград след язовирната стена, ПК 6958
факс: 036416618
Лице за контакт: инж. Атанас Раев, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0887 18 86 88, вътр. тел.: 5001
Координати: 41°36'57.17"N, 25°38'32.64"E
яз. Ивайловград
гр. Ивайловград обл. Хасково, административна сграда, в ляво от КПП на гранична полиция преди язовирната стена на пътя Любимец – Ивайловград, ПК 6583
факс: 036616385
Лице за контакт: инж. Красимир Кръстев, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0889 18 87 88, вътр. тел.: 5201
Координати: 41°34'57.84"N, 26°06'32.48"E
яз. Кърджали
гр. Кърджали, обл. Кърджали, административна сграда на самия язовир, ПК 6600
факс: 036161140
Лице за контакт: инж. Атанас Раев, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0889 46 74 11, вътр. тел.: 6205
Координати: 41°37'52.41"N, 25°20'24.89"E

Батак

ХИДРОВЪЗЕЛ „БАТАК“
 

1.1 stena 4elno bat1.2 stena batak

Второто стъпало на Каскада Батак (Баташки водносилов път) обхваща яз. „Батак“ с прилежащите му събирателните деривации от втория пояс, „Бистрица“, „Равногор“, „Нова махла“, „Св. Константин“, „Сокола“, главна напорна деривация на ВЕЦ „Пещера“ с дължина 4,4 км и подземната ВЕЦ „Пещера“.

2bat razr 

ЯЗОВИР „БАТАК“

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - 12 км от гр. Батак
Построен на река Мътница
Водосборна област - 463,39 км2
Средногодишен отток - 124,8 млн. м3
Година на построяване - 1959
Предназначение - комплексно
Изравняване на водната маса - многогодишно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем - 310 млн. м3
Полезен обем - 290 млн. м3
Най-високо водно ниво - 1106,10 м
Най-високо работно водно ниво - 1105,70 м
Най-ниско работно водно ниво - 1087,33 м
Залята площ - 21,07 км2

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - земно насипна
Противофилтрационна преграда - глинен зъб
Височина от основата - 35 м
Дължина по короната - 273 м
Кота корона - 1107,8 м

КОНТРАСТЕНА
Тип - земно насипна с височина 9,5 м
 

ПРЕЛИВНИК
Тип - траншеен
Дължина - 35 м
Висока вълна обезпечен връх 0,1% - 165 м3/сек
Общо преливно водно количество при максимално водно ниво - 14 м3/сек

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор
Тип и размери - дросел клапа ø3200 мм
Задвижване - сервомотор
Работен затвор
Тип - сегментен затвор
Брой и размери - 1 бр. 3,00/2,50 м
Задвижване - ел. механично
Обща пропускателна способност - 90 м3/сек
Производител - Д.К. Фойт - Германия

 

ВЕЦ „ПЕЩЕРА“
Тип на централата - подземна
Пад на водата - 586 м
Максимално водно количество - 26,25 м3/сек
Брой и тип на турбините - 5 пелтон хоризонтални
Инсталирана мощност - 128 МВт
Средногодишно ел. произв. - 300 ГВтч

3kula shema

ИЗРАВНИТЕЛ „АЛЕКО“

Третото стъпало на Каскада Батак (Баташки водносилов път) включва водохващането на р. Стара и ВЕЦ „Алеко“ с горен и долен дневни изравнители.
Горен изравнител „Алеко“ с обем 170000 м3 е образуван от изкоп и обграждаща стоманобетонна стена с височина 7,00 м.
Главният деривационен тунел на ВЕЦ „Алеко“ е безнапорен, с дължина 10 км.

4.1ajeko4.2 aleko shema


 

ВЕЦ „АЛЕКО“
Тип на централата - деривационна
Пад на водата - 272 м
Максимално водно
количество - 30,0 м3/сек.
Брой и тип на турбините - 3 бр. ФРАНЦИС
Производител - CKD - BLANSKO
Инсталирана мощност - 66 МВт
Средногодишно ел. производство - 147 ГВтч
 

Адрес:
яз. Батак
гр. Батак, обл. Пазарджик, административна сграда намираща се на 8 км от „Превала“ (разклона за гр. Доспат в местността „На дъното“, ПК 4580
факс: 035533585
Лице за контакт: инж. Николай Горанов, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0885 35 56 00, вътр. тел.: 5501
Координати: 42°01'03.19"N, 24°11'48.19"E

Белмекен

ЯЗОВИРЕН РАЙОН „БЕЛМЕКЕН“

Извършва технически контрол, експлоатация и поддържане на хидротехническите съоръжения от събирателни деривации Гръчар, Джаферица и Яденица към каскада Белмекен-Сестримо-Чаира.
 

Съоръженията на каскада „Белмекен-Сестримо“ са разположени в североизточните склонове на Рила планина, като улавят водите от рилската част на поречията на реките Марица, Места и Струма.
Каскадата е съставена от два пояса събирателни деривации: единият на кота 1900 м и другият на кота 1200 м.
 

1belmeken

Водите от горния пояс се вливат в язовир „Белмекен“, а тези от долния - в дневния изравнител „Станкови бараки“.
Каскадата се изгражда на три енергийни стъпала:

Първото стъпало от каскадата обхваща събирателните деривации на кота 1900, а именно: „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“, „Манастирска“ – „Бели Искър“, „Джаферица “, „Марица 1900“ и „Грънчар“. Водосъбирателния канал „Грънчар“ хваща и водите на реките Благоевградска Бистрица и р. Рилска с притока и Илийна. Река Благоевградска Бистрица извира от склона между Голям и Малък Мечи връх в Рила на 2600 м надморска височина. Северно от долината на Благоевградска Бистрица е тази на р. Рилска с притока й Илийна.

Язовирен район „Белмекен”


Водохващане от СД „Грънчар“Водохващане от СД „Грънчар“Водохващане от СД „Грънчар“Водохващане от СД „Грънчар“

Язовир „Белмекен“ е едно от основните съоръжения на каскадата. Изградени са каменно - насипна язовирна стена с височина 98 m и контрастена с височина 29,3 m и обособява водохранилище с общ обем: .

Геодезическият пад от язовир „Белмекен“ до местността „Станкови бараки“ (737 m), се използва за преработка на водите от горния пояс събирателни канали на кота 1900 m, посредством ПАВЕЦ „Белмекен“.
Второто стъпало обхваща втория пояс събирателни деривации на кота 1200 m, които са: „Марица 1200“, „Чаира“ и „Яденица“.
Падът от местността „Станкови бараки“ до с. Сестримо (554 m) се използва за преработка на водите чрез ВЕЦ „Сестримо“.

Адрес:

яз. Белмекен

гр. Велинград, обл. Пловдив, административна сграда на самия язовир, ул. „Христо Смирненски“ №7, ПК 4600

факс: 035952617

Лице за контакт: Ангел Ангелов, ръководител производствено поделение – язовирен район,

тел.: централа  0889 95 41 00, вътр. тел.: 5601

Координати: 42°10'23.02"N, 23°48'58.93"E

Благоевград

КАСКАДА „РИЛА“

Язовирите от каскадата се намират в северозападния дял на Рила планина и са най-високо разположените хидротехнически съоръжения у нас. Трите язовира са функционално свързани в обща хидросистема, която улавя и акумулира водите от трите водосборни басейна с обща площ 2,6 km2 и ги подава за енергийна преработка на водноелектрическите централи „Калин“, „Каменица“, „Пастра“ и „Рила“.

01.blgrd

 

Строителството на каскадата е извършвано в периода 1924-1953 г. Язовир „Малък Калин“ е най-високо разположен в каскадата и в страната. Посредством тунел водите му се прехвърлят в яз. „Калин“. Язовирната стена е бетонна гравитачна с максимална височина 4.8 m, а общият завирен обем на водохранилището е Vобщ=0,0194×106m3.

ЯЗОВИР „КАЛИН“
 
Макар и с по-голям завирен обем – Vзав=1,02×106m3 не е в състояние да регулира оттока на водосборната област, което е наложило изграждането на трето водохранилище свързано с първите две. Язовирната стена е бетонна гравитачна с височина 15.0 m и дължина по короната 396.0 m.                                                      
02.blgrd
 
ЯЗОВИР „КАРАГЬОЛ“
 
Най-голямо водохранилище на каскадата, което му позволява да регулира както оттока от собствения си водосбор, а така също и на останалите два язовира. Прехвърлянето на водите става посредством тунела „Калин – Карагьол“. Язовирната стена е каменно зидана с водоплътен екран, с височина 19.5 m и дължина по короната 186.0 m. Общият завирен обем на водохранилището е Vобщ=2,252×106m3. През 2006г. за подобряване водоплътността на водния откос на яз. стена е положена геомембрана. 
 
03.blgrd 

Адрес:

гр. Благоевград, обл. Благоевград, ПК 2700,
ул. „Даме Груев“ №36-Г
факс: 073881256
Лице за контакт: Венета Доганова, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0882 29 43 40, вътр. тел.: 5701
Координати: 42° 0'45.26"N, 23° 5'33.03"E

Въча

ЯЗОВИРЕН РАЙОН „ВЪЧА“

Извършва технически контрол, експлоатация и поддържане на язовирни стени Въча, Кричим и прилежащите хидротехнически съоръжения от каскада Доспат- Въча.

Vacha.01
ХИДРОВЪЗЕЛ „ВЪЧА“
 Третото стъпало на каскада „Доспат – Въча“ е изградено на р. Въча, на 15 km над гр. Кричим и включва язовир „Въча“ и ПАВЕЦ „Орфей“.

vacha.02

ЯЗОВИР „ВЪЧА“

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - 18 km над гр. Кричим
Построен на река Въча
Водосборна област - 1465 km2

Средногодишен приток - 635 m3/s
Година на построяване – 1975г. 
Предназначение - ел. производство
Изравняване на водната маса - годишно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем - Vзав=226,12×106m3
Най-високо водно ниво - 539,38 m
Най-високо работно водно ниво - 535,80 m
Най-ниско работно водно ниво - 505,00 m
Залята площ - 4,97 km2

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - бетоново гравитачна
Височина от основата - 144,50 m
Дължина по короната - 420,00 m
Кота корона - 540,00 m

vacha.03

ПРЕЛИВНИК
Тип - челен със сегментни затвори
Брой на преливните полета - 4
Висока вълна обезпечен връх 0,01% - 2720 m3/s
Общо преливно водно количество
при максимално водно ниво - 2060 m3/s
Задвижване - ел., механично

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор
Тип и размери - таблени затвори 1,50/2,20 m
Задвижване - сервомотори
Работен затвор
Тип и размери - таблени затвори 1,50/2,20 m
Задвижване - сервомотори
Обща пропускателна способност - 158 m3/s
Брои на изпускателите – 2

ПАВЕЦ „Орфей“
Тип на централата - надземна подязовирна
Пад на водата - 65,80 m
Максимално водно количество - 120 m3/s
Брои и тип на турбините – 3 брой тип „Франсис“
Брои и тип на помпите - 1 брой тип „Франсис“
Инсталирана мощност - 160-Т 38-П MW
Средногодишно ел. производство - 154 GWh

vacha.04

ХИДРОВЪЗЕЛ „КРИЧИМ“

Най-долното стъпало на каскадата включва яз. „Кричим“, три деривационни водноелектрически централи: ВЕЦ „Кричим“, ВЕЦ „Въча 1“, ВЕЦ „Въча 2“ и два изравнителя.

krichim.01

ЯЗОВИР „КРИЧИМ“

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - 10 km над гр. Кричим
Построен на река Въча
Водосборна област - 29,3 km2
Средногодишен приток - 564,59 m3/s
Година на построяване – 1972г.
Предназначение - комплексно
Изравняване на водната маса - дневно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем -  Vзав=20,26×106m3
Най-високо водно ниво - 418,10 m
Най-високо работно водно ниво - 412,00 m
Най-ниско работно водно ниво - 401,50 m
Залята площ - 0,799 km2

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип – бетонно-гравитачна
Височина от основата - 104,5 m
Дължина по короната - 270,0 m
Кота корона - 418 m

Krichim.02

ПРЕЛИВНИК
Тип - преливни клапи
Брой на преливните полета - 3
Размер на клапите - 10,5/5,0 m
Връх на висока вълна  с обезпеченост 0,01% - 2774 m3/s
Общо преливно водно количество
при максимално водно ниво - 2060 m3/s
 
ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ

Ремонтен затвор
Тип и размери - табл. затвори 1,6/1,9 m
Задвижване - сервомотори
Работен затвор
Тип и размери – табл. затвори 1558/1560 затварящи отвор 1,11/1,40 m
Задвижване - сервомотори
Обща пропускателна способност - 68 m3/s
Брои на изпускателите – 2

krichim.03

ВЕЦ „КРИЧИМ“
Тип на централата - деривационна
Пад на водата - 172 m
Максимално водно количество - 61 m3/s
Брои и тип на турбините – 2 броя тип „Франсис”
Инсталирана мощност - 80 MW
Средногодишно ел. производство - 256 GWh

ВЕЦ „ВЪЧА I“
Инсталирана мощност - 14 MW
Средногодишно ел. производство - 17,6 GWh
 

ВЕЦ „ВЪЧА II“
Инсталирана мощност - 7 MW
Средногодишно ел. производство - 11,4 GWh

ХИДРОВЪЗЕЛ „ЦАНКОВ КАМЪК”

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - изграден на река Въча, третото стъпало от каскадата „Доспат – Въча”
Година на построяване – 2010г.
Предназначение - енергодобив
Изравняване на водната маса - едногодишно
 

tzk01

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Общ обем на водохранилището – Vобщ=110,708×106m3
Полезен обем – Vпол=41,100×106m3
Най-високо водно ниво - 687,42 m
Най-високо работно водно ниво - 685,00 m
Най-ниско работно водно ниво - 670,00 m
Залята площ - 3,27 km2

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - бетонна, двойно дъгова
Височина от основата - 130,50 m
Дължина по короната – 464,00 m
Кота корона - 688,50 m

tzk02

ОСНОВЕН ИЗПУСКАТЕЛ
Тип и размери - два стоманени тръбопровода ø1350 mm в тялото на стената
Затворни органи - Таблени ремонтни и работни затвори
Задвижване - хидравличен цилиндър
Брой и размери - общо 4 бр. (във всеки тръбопровод има по един ремонтен и един работен затвор), които затварят сечение 1,35/1,00 m
Обща пропускателна способност - 98 m3/s
 
ПРЕЛИВНИК
Тип - четирисекционен челен преливник със сегментни затвори.
Дължина - 32 m
Преливникът е оразмерен да пропусне водно количество с обезпеченост 0,01% или 1423 m3/s

ЕНЕРГОГАСИТЕЛ
Тип - водобоен кладенец, общ за основния изпускател, преливника и мини ВЕЦ

ВЕЦ „ЦАНКОВ КАМЪК“
Тип на централата - надземна
Пад на водата - 133,47 m
Максимално водно количество - 71,40 m3/s
Брой и тип на турбините - 2 тип „Франсис” на вертикална ос
Инсталирана мощност - 85 MW
Мини ВЕЦ (МВЕЦ) - за добив на електроенергия от екологичните води за оводняване на коритото на река Въча в участъка между язовирната стена и ВЕЦ „Цанков камък”. Напорният тръбопровод е вграден в тялото на язовирната стена (блок R3). 

Адрес:

яз. „Въча“
гр. Кричим, обл. Пловдив, по пътя за Девин веднага след язовирна стена Въча, ПК 4220
Лице за контакт: инж. Стефан Койчев, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0886 11 99 83, вътр. тел.: 7001
Координати: 41°56'14.85"N, 24°26'37.97"E
яз. „Кричим“
гр. Кричим, обл. Пловдив, на 8 km от гр. Кричим по пътя за Девин,  веднага след язовирна стена Кричим, ПК 4220
факс: 031452471
Лице за контакт: инж. Стефан Койчев, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0886 12 28 84, вътр. тел.: 5801
Координати: 41°59'25.48"N, 24°28'03.98"E
яз. “Цанков камък“
с. Селча на 500 m от разклона с. Михалково, обл. Смолян
Лице за контакт: инж. Стефан Койчев, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0882 11 38 14, вътр. тел.: 6901
Координати: 41°49'26.99"N, 24°26'31.24"E

Голям Беглик

КАСКАДА „БАТАШКИ ВОДНОСИЛОВ ПЪТ“

1shema BVP

Каскада Батак (Баташки водносилов път) е един от най-сложните хидрокомплекси построен със замисъла да се оползотвори богатия валежен отток на Западните Родопи за производство на електрическа енергия и напояване.
 

 

Състои се от три стъпала и включва:

  • Две основни водохранилища - язовир „Голям Беглик“ и язовир „Батак“;
  • Три язовира за допълнително прехвърляне на води с четири помпени станции към тях;
  • Два пояса събирателни канали с обща водосборна площ 794 м2;
  • Три водноелектрически централи - ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко.

Първото стъпало обхваща съоръженията от горната част на каскадата, в т.ч. хидровъзел „Голям Беглик“, помощните язовири „Беглика“, „Тошков чарк“ и „Караджа дере“, събирателните деривации „Беглика“, „Гашна“, „Бяла“ и „Черна“, главна напорна деривация на ВЕЦ „Батак“ с дължина 13,1 км и централата. Към стъпалото се включва и хидровъзел „Широка поляна“, построен през периода 1959-1962 г.
 

ХИДРОВЪЗЕЛ „ГОЛЯМ БЕГЛИК“

2.1GBegl sn2.2GBegl razrez1

 

 

 

 

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - пл. Родопи
Построен на река Крива
Водосборна област - 331 км2
Средногодишен приток - 4,19 м3/сек
Година на построяване - 1951
Предназначение - ел. производство
Изравняване на водната маса - годишно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем - 62,11 млн. м3
Полезен обем - 58,17 млн. м3
Най-високо водно ниво - 1528,20 м
Най-високо работно водно ниво - 1527,30 м
Най-ниско работно водно ниво - 1503,00 м
Залята площ - 4,126 км2

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - каменно зидана инжектирана
Противофилтрационна преграда - стоманобетонов екран
Височина от основата - 46,50 м
Дължина по короната - 191 м
Кота корона - 1528,5 м

3vegital


 

 

 

ПРЕЛИВНИК
Тип - траншеен
Дължина - 56,80 м
Висока вълна обезпечен връх 0,1% 205 м3/сек
Общо преливно водно количество при максимално водно ниво - 50 м3/сек

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор
Тип и размери - дросел клапа ДУ1200
Задвижване - механично ръчно
Работен затвор
Тип и размери - дросел клапа ДУ1200
Задвижване - механично ръчно
Обща пропускателна способност - 36 м3/сек
Брой на изпускателите - 2

ВЕЦ „БАТАК“
Тип на централата - подземна
Пад на водата - 421 м
Максимално водно количество - 13,6 м3/сек
Брой и тип на турбините - 4 пелтон вертикални
Инсталирана мощност - 46,8 МВт
Средногодишно ел. производство - 112 ГВтч

Адрес:
гр. Батак, обл. Пазарджишка, ПК 4580,
Автоматичен код 03553, факс 20-61
Стационарен тел. 088 609-72-68
ръководител участък – язовирен район тел.23-62, 20-61

яз. Искър

КАСКАДА „ИСКЪР“


1Iskar shema

Каскада „Искър“ е изградена в горното течение на реката и обхваща нейния водосбор от изворите й до град София - общо 1046 км2. С изграждането на каскада „Белмекен – Сестримо“ е създадена възможност за прехвърляне на допълнителни води от водосборите на реките Марица, Места и Струма в поречието на р. Искър.

 Каскадата включва хидровъзел „Бели Искър“, хидровъзел „Искър“ и пет ВЕЦ. 

Хидровъзел „Бели Искър“ (не се експлоатира от „Язовири и каскади“) е част от общата водоснабдителна система на гр. София и обхваща: язовир „Бели Искър“, деривация и деривационните ВЕЦ „Бели Искър“, „Мала църква“ и „Симеоново“.
 
2vert shema
 
 
ХИДРОВЪЗЕЛ „ИСКЪР“
3stena sn
Хидровъзел „Искър“ е второто стъпало на каскада „Искър“. В схемата му са включени язовирите „Искър“, „Кокаляне“, „Панчарево“ (не се експлоатира от „Язовири и каскади“) и деривационните ВЕЦ „Пасарел“ и „Кокаляне“. Поради измененото предназначение на хидровъзела производството на електроенергия от двете централи е сведено до минимум и същият е превърнат в основен водоизточник на водоснабдителната система за град София.

 

 

ЯЗОВИР „ИСКЪР“

ОБЩИ ДАННИ  
Местоположение над с. Пасарел
Построен на река Искър
Водосборна област - км2 1046
Година на построяване 1956
Предназначение ел. производство, водоснабдяване
Изравняване на водната маса многогодишно
   
ВОДОХРАНИЛИЩЕ  
Завирен обем - млн. м3 655.30
Полезен обем - млн. м3 601.90
Най-високо водно ниво - м 817.50
Най-високо работно водно ниво - м 816.00
Най-ниско работно водно ниво - м 783.00
Залята площ - км2 29.50
   
4Iskar sit  
   
ЯЗОВИРНА СТЕНА  
Тип бетоново гравитачна
Височина от основата - м 74.00
Дължина по короната - м 204.00
Кота корона - м 817.65
   

 
ЯЗОВИР „КОКАЛЯНЕ“


5image001 Язовир „Кокаляне“ изравнява преработените води от ВЕЦ „Пасарел“ и тези от допълнителната приточност на водосбора. Язовирната стена е бетонна гравитачна, с височина 27.0 м, а общият завирен обем на водохранилището е 2.7 млн. м3. Преливникът е челен, съставен от три преливни полета, съоръжени с преливни клапи и провежда 660 м3/сек.

 
 

 

Адрес:
с. Пасарел, обл. Софийска, ПК 1765,
факс 992-42-52
Централа 992-42-52
ръководител участък – язовирен район тел. 992-40-14

Копринка

ХИДРОВЪЗЕЛ „КОПРИНКА“

1KOPRINKA SHEMA RAIONОсновното предназначение на хидровъзела е комплексното използване ( напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на централна Стара планина и северните склонове на Средна гора. Идеята за изграждането на язовир на реката е възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 изготвя проект за язовирна стена при с. Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 година.
След Втората световна война идеята се подновява и след обстойни проучвателни и проектни работи, извършени през 1946 г. от „Енергохидропроект“, нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 година. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството, за да го завърши 1955 година.
Схемата на хидровъзел „Копринка“ включва язовир „Копринка“ с едноименната подязовирна водна централа, ВЕЦ „Стара Загора“, напоителни канали, главен деривационен канал, захранван допълнително от осем водхващания, изравнителен басейн под ВЕЦ „Копринка“ и горен изравнител на ВЕЦ „Стара Загора“. Площта на водосборната област е 861,4 км2 средногодишният валеж – 741 мм, a средногодишната валежна маса – 638х106 кубически метра.

ЯЗОВИР „КОПРИНКА“

2koprinka stena


 

 

 

 

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - до гр. Казанлък
Построен на река Тунджа
Водосборна област - 861,40 км2
Година на построяване - 1955
Предназначение - ел. производство,
напояване, водоснабдяване
Изравняване на водната маса - годишно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем - 142,40 млн. м3
Най-високо водно ниво - 391,70 м
Най-високо работно водно ниво - 391,00 м
Най-ниско работно водно ниво - 368,30 м
Залята площ - 12,483 км2

3koprin sit

 

 

 

 

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - каменнозидана и земнонасипна дига
Противофилтрационна преграда - 3 пласта
битумни черги
Височина от основата - 44,00 м и 7,00 м
Дължина по короната - 488,00 + 392,20 м
Кота корона - 392,20 м

4KOPRINKArazrez

 

 

 

 

Главен деривационен канал с дължина 26
км и безнапорен тунел с дължина 13 км
оразмерени за 22 м3 заустващи в изравнител
на ВЕЦ „Ст. Загора“

5KOPRINKA sn

 

 

 

 

ПРЕЛИВНИК
Тип - преливни клапи
Брой на преливните полета - 5
Размер на клапите 8,25/5,00 м
Висока вълна обезпечен връх 0,1% 1800 м3/сек
Общо преливно водно количество при
максимално водно ниво 1100 м3/сек
Задвижване - ел. механично

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор
Тип и размери - таблени затвори - 1,60/3,00 м
Задвижване - сервомотори
Работен затвор
Тип - джонсъни
Задвижване - ел. механично
Обща пропускателна способност - 110 м3/сек
Брои на изпускателите - 2

ВЕЦ „КОПРИНКА“

Тип на централата - подязовирна
Макс. водно количество - 25 м3/сек
Брои и тип на турбините - 1 Каплан
Инсталирана мощност - 7 МВт
Средногодишно ел. производство - 12,7 ГВтч
 

ВЕЦ „СТ. ЗАГОРА“
Тип на централата - деривационна
Падна на водата - 132 м
Макс. водно количество - 10 м3/сек
Брои и тип на турбините - 2 Франсис
Инсталирана мощност - 22,4 МВт
Средногодишно ел. производство - 52 ГВтч

Адрес:
гр. Казанлък, обл. Старозагорска, ПК 6100,
Автоматичен код 0431, факс 6-26-84,
Централа 6-31-37
ръководител участък – язовирен район тел. 6-26-84

Кърджали

ХИДРОВЪЗЕЛ „КЪРДЖАЛИ“


Хидровъзел “Кърджали” е първото застроено стъпало на енергийната каскада “Арда“. Разположен е в източния дял на Родопите на 3км над гр. Кърджали. води от водосборите на реките Марица, Места и Струма в поречието на р. Искър.
1Kardjali vazel smallОсновното му предназначение е добив на електроенергия. Преработва водите на р.Арда от кота 324,30 до кота 285,00. Директно от язовира се подава вода за нуждите на промишлеността в гр. Кърджали и за напояване 
 

 
Хидровъзел “Кърджали” се състои от следните по-важни съоръжения:

  • язовирна стена - тип бетонна дъгово-гравитачна.
  • основни изпускатели - вградени в левия и десния отбивни тунели.
  • преливник - изграден непосредствено до десния опорен блок на язовирната стена.
  • допълнителен тунелен изпускател в десния скат с водовземна кула и шахта със затворни органи -предназначението му е било да регулира водното ниво в язовира по време на изпълнението на строителните работи по заздравяването на скалната основа под левия скат на язовирната стена.
  • водноелектрическа централа - изградена като подязовирна, с обща мощност 106 мвт. и средногодишно производство на електрическа енергия 160 ГВтч.  

ЯЗОВИР "КЪРДЖАЛИ"

ОБЩИ ДАННИ  
Местоположение до гр. Кърджали
Построен на река Арда
Водосборна област-км2 1882
Година на построяване 1963
Предназначение ел.производство
Изравняване на водната маса годишно
Средногодишен приток, м3/сек 30.5
   
ВОДОХРАНИЛИЩЕ  
Завирен обем - млн м3 539.90
Най- високо водно ниво-м 331.50
Най- високо работно водно ниво-м 324.30
Най- ниско работно водно ниво-м 285.00
Залята площ-км2 16.07
   
ЯЗОВИРНА СТЕНА  
Тип бетонова дъгова гравитачна
Височина от основата-м 103.50
Дължина по короната-м 402.89

Кота корона-м

331.45

 

2.1KARDJALI razrez small 2.2kardjali

 

Адрес:

гр. Кърджали, обл. Кърджали, административна сграда на самия язовир, ПК 6600

факс: 036161140

Лице за контакт: инж. Атанас Раев, ръководител производствено поделение – язовирен район,

тел.: централа  0889 46 74 11, вътр. тел.: 6205

Координати: 41°37'52.41"N, 25°20'24.89"E

Овчарица

ХИДРОВЪЗЕЛ „ОВЧАРИЦА“
 
Хидровъзелът се намира в Източно маришкия каменовъглен басейн на 20 км от гр. Раднево. 1. SISTEMATA POSL 3B2small Предназначен е да осигурява техническото водоснабдяване на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и да предпазва рудник „Трояново – север“ от наводнения.
Строителството му е извършено през периода 1962-1967 г., а съоръженията за отвеждане водите на р. Овчарица извън рудника през 1987 год.
В хидровъзела са включени 6 броя язовирни стени, канали за топла и студена вода, две помпени станции. 
 
 
  
2.1 bial kladenes sn 2.2 fig 1 4 1 3
 
 ЯЗОВИР„ОВЧАРИЦА“
 
Язовир „Овчарица“ е изграден на едноименната река, непосредствено до ТЕЦ „Марица Изток 2“. Язовирната стена е земнонасипна с височина 22,0 м. и дължина по короната 1480.0 м. Общият завирен обем на водохранилището е 62,4 млн. м3.
3 ovcharisa3sutua
Преливникът е челен тип с изпускател, съоръжен с шибърна камера, в която са монтирани два плоски затвора. Язовирна стена „Овчарица“ няма предвиден основен изпускател.
За ретензия на високата вълна в опашката на язовира е изграден язовир „Скалица“, който е и част от отводнителната система на рудник „Трояново – север“.
Системата за отвеждане водите на р. Овчарица извън целика на рудник „Трояново север“ обхваща голям брой разнообразни хидротехнически съоръжения – канали, ретензионни басейни, малки язовири, дюкери и др., преназначени да предпазят рудника от заливане. Язовирни стени „Бял кладенец“ и „Скендер“ са земнонасипни с височини съответно 15,0 м. и 7,0 м.
 Язовир „Ковачево“ с общ завирен обем 4,1 млн.м3 е основното съоръжение на отводнителната система. Изграден е на р. Юртска и събира води от левите и десни притоци на р. Овчарица. Язовирната стена е земнонасипна с височина 18,0 м.
Освен за технологични нужди на ТЕЦ „Марица Изток 2“ води от хидровъзела се използват за напояване и риболов.
Каналите за топла вода отвеждат отработените от централата води за охлаждане в язовирното езеро.
Каналът за студени води „Ханово – Скалица“ с дължина 38 км. , прехвърля води от р. Тунджа в язовир „Овчарица“.

Адрес:
гр. Раднево, обл. Старозагорска, ПК 6260,
факс 8-26-39, факс-модем (042) 66-21-96,
ръководител участък – язовирен район тел. (0417) 8-26-39, (042) 66-20-37

Петрохан

КАСКАДА „ПЕТРОХАН“

1 Shema PetrohanИзградена e през периода 1948 – 1957 г. по северните склонове на Западна Стара планина, по течението на р. Бързия покрай проход „Петрохан“. Събира води и от двете страни на вододела с обща водосборна площ 96 км2.
Целта на каскадата е използването на водите за добив на електроенергия и за водоснабдяване на гр. Монтана, Враца и 40 населени места от двете области.
Tя обхваща 3 енергийни стъпала, влючващи 3 дневни изравнителя („Петрохан“, „Остра чука“ и „Бързия“) със съответните водохващания, събирателни канали, водни кули и други съоръжения и 3 ВЕЦ с общата инсталирана мощност на централите от каскадата е 17,518 МВт.

 

 

 

ИЗРАВНИТЕЛ „ПЕТРОХАН“

2 Petrohan snИзравнител „Петрохан“ с общ завирен обем 0,14 млн. м3; събира и изравнява водите, уловени от притоците на реките Сребърна, Гинска и Искрецка, отведени чрез едноименни деривации.
ВЕЦ „Петрохан“ е деривационна, с инсталирана мощност 7,6 МВт и средногодишно производство 21,2 млн. кВтч.

 

ИЗРАВНИТЕЛ „ОСТРА ЧУКА“

3 izr ostraИзравнител „Остра чука“ с общ завирен обем 0,03 млн. м3, събира и изравнява водите преработени от ВЕЦ „Петрохан“ и събирателните канали.
ВЕЦ „Бързия“ – деривационна, с инсталирана мощност 6,4 МВт и средно годишно производство 20,3 млн. кВтч.

 

 

 

ИЗРАВНИТЕЛ „КЛИСУРА“

4 izr klisuraИзравнител „Клисура“ е с общ завирен обем 0,05 млн. м3, събира и изравнява преработените води от ВЕЦ „Бързия“ и уловените от реките Бързия и Ширине.
ВЕЦ „Клисура“ – деривационна, с инсталирана мощност 3,5 МВт и средно годишно производство 12,1 млн. кВтч.
 

 

 

 

Адрес:
с. Бързия, обл. Монтана, ПК 3520
Автоматичен код 09523, факс 621
ръководител участък – язовирен район тел. 2636

Родопи

КАСКАДА „ДОСПАТ - ВЪЧА“

Каскада „Доспат - Въча“ е разположена по реките Доспатска и Въча в западния дял на Родопите, характерни с разчленени планински масиви, дълбоко вкопани долини, тектонски котловини и долинни разширения.
Климатът в района се определя от смесването на континенталното и средиземноморското влияние при планински условия. Това се отразява на количеството валежи, на температурите на въздуха, на снежната покривка, на вятъра и на изпаренията.
Водосборната област на реките Доспатска и Въча обхваща 2160 km2, като в по-голямата си част водосборните площи са със средни височини от 1360 до 1750 m; оттокът на двете реки и притоците им се подхранва от валежи и снеготопене, а на някои места и от карстови извори – в района на Широколъшка река, в района на р. Триградска, под Тешел и други.

01ro

Максималните валежи са през месеците май и юни, а вторият (по-малък) максимум – през декември и януари. Минималните валежи са в края на лятото и в началото на есента, когато се наблюдава известно засушаване (по-силно влияние на средиземноморския климат).
Снежната покривка се появява най-рано в началото на октомври и се задържа най-късно до началото на юни. Височината й през януари достига от 0,70 m в района на язовир “Кричим”, до 2,90 m над язовир „Доспат“. Високите вълни ся явяват през края на зимния период и пролетта.
Каскадата е проектирана от „Енергопроект“, а е изградена от „Хидрострой“ в периода 1963 - 1975 година. Подизпълнители са „Енергомонтаж“, „Сонди и инжекции“ и други.

ХИДРОВЪЗЕЛ „ДОСПАТ“

Първото стъпало на каскадата обхваща язовир „Доспат“, събирателните деривации „Вищерица-Канина“, „Бистрица“ и „Осина 3“, водохващанията при възел „Змеица“, напорната деривация за ВЕЦ „Тешел“ и централата.
 02ro

ЯЗОВИР „ДОСПАТ“

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - Западни Родопи
Построен на река Доспатска
Водосборна област - 432,30 km2
Средногодишен приток - 249,07x106 m3
Година на построяване – 1969г.
Предназначение - ел. производство
Изравняване на водната маса - многогодишно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем -  Vзав=449,25×106m3
Полезен обем -  Vпол=447,13×106m3
Най-високо водно ниво - 1200,50 m
Най-високо работно водно ниво - 1197,75 m
Най-ниско работно водно ниво- 1174,00 m
Залята площ при НВРВН - 22,1x106 m2

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип – каменно-насипна
Противофилтрационна преграда - глинено ядро
Височина от основата - 60,50 m
Дължина по короната - 230,00 m
Кота корона - 1200,50 m

03ro 

ПРЕЛИВНИК
Тип - траншеен
Бройна преливните полета - 1
Дължина - 19,50 m
Висока вълна обезпечен връх 0.1% 267 m3/s
Общо преливно водно количество
при максимално водно ниво 36 m3/s

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Не са предвидени. Използват се
изпускателите на ГНД общо 16 m3/s

ВЕЦ „ТЕШЕЛ“
Тип на централата - деривационна
Пад на водата - 341 m
Максимално водно количество - 26 m3/s
Брои и тип на турбините - 2 броя тип „Франсис”
Инсталирана мощност - 60 MW
Средногодишно ел. производство - 18 GWh

04ro

ХИДРОВЪЗЕЛ „ТЕШЕЛ“
 Второто стъпало на каскадата обхваща изравнител „Тешел“, водохващания „Буйновско“, „Триград“ и „Мугла“, тунела за твърд отток, напорната деривация за ВЕЦ „Девин“ и централата.

 

ЯЗОВИР „ТЕШЕЛ“

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - 15 km от гр. Девин
Построен на река Буйновска
Година на построяване 1984 г.
Предназначение - ел. производство
Изравняване на водната маса - дневно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем -  Vзав=1,37×106m3
Полезен обем -  Vпол=0,64×106m3
Най- високо водно ниво - 860,00 m
Най- високо работно водно ниво - 858,00 m
Най- ниско работно водно ниво - 851,00 m
Залята площ - 100 km2

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - насипна баластра
Противофилтрационна преграда - инжекционна
Височина от основата - 30,00 m
Дължина по короната - 200,30 m
Кота корона - 861,00 m

ПРЕЛИВНИК
Тип - подвижна клапа
Брой на преливните полета - 1
Размер на клапата - 10,50/5,00 m
Висока вълна обезпечен връх 0,1% 424 m3/s
Общо преливно водно количество при
максимално водно ниво - 354 m3/s
Задействане - автоматично

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Състои се от изпускателна кула и тунел
Ремонтен затвор
Тип и размери табли 1,30/2,00 m
Работен затвор
Тип и размери табли 1,30/2,00 m
Задвижване - сервомотори
Обща пропускателна способност - 35,00 m3/s
Брои на изпускателите – 1


06ro

ВЕЦ „ДЕВИН“
Тип на централата - деривационна
Пад на водата - 156 m
Максимално водно количество - 72,80 m3/s
Брои и тип на турбините 2 броя тип „Франсис”
Инсталирана мощност - 80 MW
Средногодишно ел. производство - 145 GWh

05ro

Адрес:
яз. „Доспат”
гр. Доспат, обл. Смолян, ул. „Първи май“ №4, ПК 4831
факс: 030189368
Лице за контакт: инж. Адалберт Ферев, ръководител производствено поделение – язовирен район,
тел.: централа  0888 04 84 10, вътр. тел.: 6401
Координати: 41°38'38.62"N, 24°09'35.53"E

Розов кладенец

ХИДРОВЪЗЕЛ „РОЗОВ КЛАДЕНЕЦ“

  
Хидровъзел „Розов кладенец“ е разположен до гр. Гълъбово. Схема на хидровъзел „Розов кладенец“ Основното му предназначение е да осигурява необходимите води за нормална работа на ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Марица Изток 3“ посредством цикличен топлообмен на водата. Строителството му е извършено през периода 1957 – 1960 г. Язовир „Розов кладенец“ е изграден на р. Соколица непосредствено до ТЕЦ „Марица Изток 1“. Поради незначителния собствен приток водохранилището се подхранва с вода от водохващанията на реките Соколица и Съзлийка.
 Канал за студена вода – отвежда водите от водохранилището до бреговата помпена станция за топлоцентралите.
Канал за топла вода - отвежда отработената от ТЕЦ „Марица Изток 1“ вода до водохранилището. 
 
 
 
ЯЗОВИР „РОЗОВ КЛАДЕНЕЦ“
 
Язовирът с общ завирен обем 20,4 млн. м3. е оформен от две земнонасипни язовирни стени - основна с височина 11,5 м и дължина по короната 1285.00 м.
2. situasia
Контра стената е с височина 6,6 м и дължината 1813 м. Траншейният преливник е оразмерен да провежда максимално водно количество 30,0 м3.
 
3. snimka
 

Адрес:
гр. Гълъбово, обл. Старозагорска, ПК 6280,
Автоматичен код 0418, факс 6-22-76
ръководител участък – язовирен район тел. 6-33-07
 

Чаира

КАСКАДА „БЕЛМЕКЕН – СЕСТРИМО – ЧАИРА“

 1. sitВ североизточния дял на най-високата българска планина – Рила, на около 80 километра южно от София, се простира поречието на р. Крива. Тя е приток на Марица и се влива в нея в западната част на горнотракийското поле. Поречието на р. Крива се характеризира с големия си наклон – в участък с дължина от 10 км съществува естествен пад 1300 метра.
Енергията на реката е факторът, който прави тази област един от центровете на самобитен добив на желязо през средните векове в България. Като доказателство за това се посочват откритите останки от пет „самокова“, двадесет „видни“ и над тридесет ковашки работилници.
След освобождението българската техническа интелигенция оценява огромното значение на този енергиен потенциал. През 30-те години на миналия век нашите хидротехници извършват необходимите проучвания и дават предложения за усвояването му. Идеята обединява усилията на много българи, в резултат на което след години се реализира проектът за Сестримския хидроенергиен комплекс – един от най-големите в Европа.

2. 3dBELMEKEN SESTRIMOКаскадата „Белмекен – Сестримо – Чаира“ е един уникален обект. Това се дължи на природния феномен, както и на следните фактори:

 

 

 

  • възможността да се изгради язовир с обем над 140 х 106 м3 на надморска височина 1 900 м;
  • наличието на единствения не само в България, но и в региона концентриран пад от 1550 м от мястото на язовира до с. Момина клисура;
  • възможността чрез деривации на два „етажа“, обхващащи голяма част от Рила, годишно да се довеждат води до:

     - основното водохранилище – над 200 х 106 м3,

- изравнител „Станкови бараки“ – над 100 х 106 кубически метра.

След продължителни проучвания се приема проектът за каскада „Сестримо“, който обхваща:

  • язовир Белмекен с обем 144 х 106 м3 вода, заграден от две стени – основна и спомагателна;
  • три деривации на кота над 1900 м, които се вливат в язовира, а именно:

- „Грънчар“ с т. нар. „допълнителни води“ към него; това е и най-голямата деривация;
- „Марица 1900“;
- „Джаферица“;

  • две деривации над кота 1200 м, които се вливат в изравнител „Станкови бараки“, под изтичалото на ВЕЦ - ПАВЕЦ „Белмекен“, а именно:

- „Марица 1 200“;
- „Яденица – Чаира“;

  • горен изравнител над ВЕЦ „Момина клисура“;
  • напорен тракт от тунели, щолени и водни кули;
  • канал от изтичалото на ВЕЦ „Сестримо“ до изравнителя на ВЕЦ „Момина клисура“ и три водноелектрически централи:

- ВЕЦ - ПАВЕЦ „Белмекен“;
- ВЕЦ „Сестримо“;
- ВЕЦ „Момина клисура“.

ХИДРОВЪЗЕЛ „БЕЛМЕКЕН“

3.1 sten belmeken3.2 belmeken zimaНай-значимото съоръжение на каскадата e хидровъзел „Белмекен“. Той е изграден на високото плато, от което води началото си р. Крива и включва яз. „Белмекен“, събирателните деривации от първия пояс, „Марица 1900“, „Грънчар“ „Джаферица“ и събирателни деривации „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“ и „Манастирска“ от поречието на р.Струма , ПАВЕЦ „Белмекен“ и ПАВЕЦ „Чаира“.

 

ЯЗОВИР „БЕЛМЕКЕН“

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - пл. Рила
Построен на река Крива
Водосборна област - 219 км2
Средногодишен приток - 242,50 м3/сек
Година на построяване - 1974
Предназначение - електропроизводство
Изравняване на водната маса - многогодишно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем - 144,04 млн. м3
Полезен обем - 141,16 млн. м3
Най-високо водно ниво - 1921,0 м
Най-високо работно водно ниво - 1920,5 м
Най-ниско работно водно ниво - 1865,0 м
Залята площ - 4,531 км2

4. razrez belmЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - каменно насипна
Противофилтрационна преграда - глинено ядро
Височина от основата - 88,2 м
Дължина по короната - 737,5 м
Кота корона - 1923,0 м

 

 

ПРЕЛИВНИК
Тип траншея
Дължина - 3,00 м
Общо преливно водно количество при
максимално водно ниво - 14,00 м3/сек

ОСНОВНИ ИЗПУСКАТЕЛИ
Ремонтен затвор - дросел клапа
Работен затвор - джонсонов затвор
Обща пропускателна способност - 8,0 м3/сек
Брои на изпускателите - 1

5. kontrastenaКОНТРА СТЕНА
Тип - земно насипна от грус
Противофилтрационна преграда - глинено ядро
Височина от основата - 23,1 м
Дължина по короната - 537,0 м
Кота корона - 1923,0 м

 

6. VES belmekenПАВЕЦ „БЕЛМЕКЕН“
Тип на централата деривационна
Пад на водата - 730 м
Максимално водно
количество 12,5 м3/сек – Т; 6,86 м3/сек – П
Брои на агрегатите - помпи - 3 – Т; 2 – П+Т
Тип на турбините - Пелтон
Инсталирана мощност - 375 МВт – Т; 104 МВт – П
Средногодишно ел. производство - 331 ГВтч

 

Т - режим турбини

П - режим помпи

П+Т - помпено-турбинен режим

ПАВЕЦ „ЧАИРА“

7. pavez sgradaПървият агрегат на централата е произведен от „Тошиба“ Япония, а останалите три в българските заводи „Вапцаров“ АД - Плевен и „ЕЛПРОМ“ – ЗЕМ София, по японска документация и контрол на качеството.
От 1995 г. са в експлоатация I-ви и II-ри агрегати, а от 1999 г. III-ти и IV-ти агрегати, с което се достига пълната мощност на ПАВЕЦ „ЧАИРА“.
Машинната зала на ПАВЕЦ „ЧАИРА“ е разположена в подземна каверна с размери 113,5/22,5/43 м.

ПАВЕЦ “ЧАИРА”
Тип на централата - деривационна
Пад на водата - 690 м - Т; 701 м - П
Максимално водно количество - 36,0 м3/сек - Т; 29,5 м3/сек - П
Брой и тип на турбините/помпите - 4
Инсталирана мощност - 864 МВт - Т; 788 МВт - П
Средногодишно ел. производство - 342 ГВтч

8. PAVEZ CHAIRAПАВЕЦ „ЧАИРА“ дава възможност за оптимизиране режима на работа на базовите производствени мощности в АЕЦ и ТЕЦ и подобрява важни технически качества на българската електроенергийна система, каквито са:

  • гъвкавост при управление на нормални режими в денонощен и седмичен разрез;
  • маневременост при заместване на аварийно отпаднали големи генериращи мощности.

За повишаване на енергийната ефективност на комплекса, в стоеж е язовир „Яденица“, който чрез напорен тунел ще бъде свързан с долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ - язовир „Чаира“.


 ХИДРОВЪЗЕЛ „ЧАИРА – СТАНКОВИ БАРАКИ“

Хидровъзел „Чаира – Станкови бараки“ обхваща язовирите „Чаира“ и „Станкови бараки“, събирателните деривации на кота 1200 м, от втория пояс („Марица 1200“, „Чаира“ и „Яденица“), деривационните ВЕЦ „Сестримо“ и „Момина клисура“ и два изравнителя.

ЯЗОВИР „ЧАИРА“

9. CHAIRAОсновното предназначение на язовир „Чаира“ е да служи за долен изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“. Недостатъчният обем на язовира обосновава строящия се яз. „Яденица“ и свързващия го с яз. „Чаира“ реверсивен тунел.

 

 

 

ОБЩИ ДАННИ
Местоположение - пл. Рила
Построен на река Чаирска
Водосборна област - 18,6 км2
Година на построяване - 1985-8
Изравняване на водната маса - дневно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем - 5,60 млн. м3
Полезен обем - 4,20 млн. м3
Най-високо водно ниво - 1261,30 м
Най-високо работно водно ниво - 1260,0 м
Най-ниско работно водно ниво - 1231,0 м
 

10. CHAIRA razrez

ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - бетоново гравитачна
Противофилтрационна
преграда - инжекционна завеса
Височина от основата - 85,0 м
Дължина по короната - 305,0 м
Кота корона - 1263,0 м


ПРЕЛИВНИК
Тип - твърд челен
Брой на преливните полета - 2
Размер на полетата - 12,0/1,30 м
Висока вълна обезпечен връх 0,01% 75,0 м3/сек

 

Общо преливно водно количество
при максимално водно ниво - 72,0 м3/сек

ОСНОВЕН ИЗПУСКАТЕЛ
Диаметър на основния изпускател - 1200 мм
Ремонтен затвор - плосък савак - 1,20/1,00 м
Работен затвор - плосък савак - 1,20/1,00 м
Обща пропускателна способност - 20,27 м3/сек

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ОСНОВЕН ИЗПУСКАТЕЛ
Изпълнен в отбивния тунел – стоманен
тръбопровод с дължина 144,00 м и ø600 мм.

ЯЗОВИР „СТАНКОВИ БАРАКИ“

11. st barakiОБЩИ ДАННИ
Местоположение - пл. Рила
Построен на река Крива
Година на построяване - 1974
Предназначение - ел. производство
Изравняване на водната маса - дневно

 

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем - 0,420 млн. м3
Полезен обем - 0,375 млн. м3

ПРЕЛИВНИК
Тип шахтов
Диаметър - 12 м
Общо преливно водно количество при
максимално водно ниво - 103 м3/сек

ОСНОВЕН ИЗПУСКАТЕЛ
Ремонтен затвор
Тип и размери - дросел клапа ø600 мм
Работен затвор
Тип и размери - Джонсън ø600мм
Обща пропускателна способност - 3,6 м3/сек
Брой на изпускателите - 1

ГНД за ВЕЦ „Сестримо“ е
с дължина 3456,60 м и светъл диаметър 4,10 м

ВЕЦ „СЕСТРИМО“
Тип на централата деривационна
Пад на водата - 539 м
Максимално водно количество - 56,6 м3/сек
Брой и тип на агрегатите - 2
Тип на турбините - Пелтон, вертикални
Инсталирана мощност - 240 МВт
Средногодишно ел. производство - 229,5 ГВтч 

12. st baraki razrezЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип - каменно-насипна
Противофилтрационна
преграда - наклонено глинено ядро
Височина от основата - 37,0 м
Дължина по короната - 100,0 м
Кота корона - 1185,0 м
Най-високо водно ниво - 1184,2 м

Най-ниско работно водно ниво - 1167,0 м
Най-високо работно водно ниво - 1183,0 м
Залята площ - 0,022 км2
 

ДНЕВЕН ИЗРАВНИТЕЛ „МОМИНА КЛИСУРА“

13. mom klisuraДневен изравнител „Момина клисура“ е изграден североизточно от село Сестримо.
Задачата на изравнителя е да осигури едновременното пускане на ВЕЦ „Момина клисура" с ВЕЦ „Сестримо“ и да изравни допълнителната приточност от река Крива.
Обемът на изравнителя се оформя чрез изграждане на оградни, земнонасипни диги с бетонова и стоманобетонова облицовки.

 

ВЕЦ „МОМИНА КЛИСУРА“

Тип на централата - деривационна
Пад на водата - 254,5 м
Максимално водно количество - 56,6 м3/сек
Брои на агрегатите - 2
Тип на турбините - Франсис вертикални
Производител - България
Инсталирана мощност - 120 МВт
Средногодишно ел. производство - 105,3 ГВтч

Адрес:
с. Сестримо, обл. Пазарджишка, ПК 4469,
Автоматичен код 03581, факс 29-17,
ръководител участък – язовирен район тел. 28-15

Ремонтна база Батак

Адрес:
гр. Батак, обл. Пазарджишка, ПК 4580,
ул. „Партизанска“ №15, факс 22-37,
Автоматичен код 03553 Централа 21-33, 21-38
ръководител участък – ремонтна база тел. 21-33